bhavapaccaya
[bhava + paccaya]
прил.
- зависещ от съществувание; зависещ от биване; обусловен от съществуване; обусловен от съществувание; изискващ биване; изискващ съществуване
Примери
|
Bhavapaccayā jāti. Раждането е обусловено от съществувание. |