Evaṃ vutte, keṇiyo jaṭilo dakkhiṇaṃ bāhuṃ paggahetvā selaṃ brāhmaṇaṃ etadavoca – “yenesā, bho sela, nīlavanarāji”.

Като каза така, Кения, аскетът със сплъстена коса, като си вдигна дясната ръка казал на брамина Села - „там, Села, до тъмнозелената гора“.