Yato kho, bho, ayaṃ attā vitakkavicārānaṃ vūpasamā ajjhattaṃ sampasādanaṃ cetaso ekodibhāvaṃ avitakkaṃ avicāraṃ samādhijaṃ pītisukhaṃ dutiyaṃ jhānaṃ upasampajja viharati, ettāvatā kho, bho, ayaṃ attā paramadiṭṭhadhammanibbānaṃ patto hoti.

Когато, уважаеми, са успокоени мисленето и размишлението, този „аз“ достига и остава във втора джхана, където има радост и щастие породени от самадхи, без мислене и размишление, с обединение на умът с вътрешна спокойна увереност, така, уважаеми, този „аз“ достига напълно освобождение в този живот.