jātipaccaya

[jāti + paccaya]
прил.
  1. зависещ от раждане; зависещ от прераждане; обусловен от раждане; обусловен от прераждане; изискващ раждане; изискващ прераждане

Примери

Jātipaccayā jarāmaraṇaṃ.

Старостта и смъртта са обусловени от раждане.