Kāyo me passambhatu!

Нека тялото ми се отпусне!

Idha, bhikkhave, bhikkhu araññagato vā rukkhamūlagato vā suññāgāragato vā nisīdati pallaṅkaṃ ābhujitvā ujuṃ kāyaṃ paṇidhāya parimukhaṃ satiṃ upaṭṭhapetvā.

В такъв случай, монаси, монахът, отишъл в гора или до основата на дърво или в празна колибка, сяда и след като кръстоса крака, изправя тяло и насочва вниманието си пред себе си.

Kāya nuttha, udāyi, etarahi kathāya sannisinnā?

За какво, Удаи, бяхте седнали тук да говорите?