karaṇīya
прил.
- който трябва да се направи, който трябва да бъде свършен, който е за вършене
karaṇīya
същ. ср.р.
- задължение, работа, дълг, дело
Словосъчетания
kenacideva karaṇīyena
по работа, по задачи
Примери
Tena kho pana samayena kosinārakā mallā sandhāgāre sannipatitā honti kenacideva karaṇīyena. По това време малите от Косинара били седнали заедно в заседателната зала по някакви задачи. |
Khīṇā jāti, vusitaṃ brahmacariyaṃ, kataṃ karaṇīyaṃ, nāparaṃ itthattāya. Свършиха ражданията, изживян е светия живот, свършено е каквото трябва да се свърши, няма друго съществувание. |