karaṇīya

прил.
  1. който трябва да се направи, който трябва да бъде свършен, който е за вършене

karaṇīya

същ. ср.р.
  1. задължение, работа, дълг, дело

Словосъчетания

kenacideva karaṇīyena
по работа, по задачи

Примери

Tena kho pana samayena kosinārakā mallā sandhāgāre sannipatitā honti kenacideva karaṇīyena.

По това време малите от Косинара били седнали заедно в заседателната зала по някакви задачи.

Khīṇā jāti, vusitaṃ brahmacariyaṃ, kataṃ karaṇīyaṃ, nāparaṃ itthattāya.

Свършиха ражданията, изживян е светия живот, свършено е каквото трябва да се свърши, няма друго съществувание.