pabbajita

прич.
  1. замонашен, ръкоположен, отказал се от светския живот

pabbajita

същ. м.р.
  1. монах, отшелник

Примери

Bāhitapāpoti brāhmaṇo,
samacariyā samaṇoti vuccati,
pabbājayamattano malaṃ,
tasmā “pabbajito"ti vuccati.

Изгонилият злото е „брамин“,
Живеещия спокойно е „аскет“,
Отказалият се от собствените си нечистоти,
на него се казва „монах“.