Idha, bhikkhave, dāyako pubbeva dānā sumano hoti, dadaṃ cittaṃ pasādeti, datvā attamano hoti.

В този случай, монаси, дарителят преди дарението се чувства добре, докато дарява умът му се радва и пречиства, след като е дарил е доволен.

Pubbeva me, bhikkhave, sambodhā anabhisambuddhassa bodhisattasseva sato etadahosi – ‘ko nu kho loke assādo, ko ādīnavo, kiṃ nissaraṇa’nti?

Преди, монаси, просветлението, не напълно просветлен, но стремящ се към просветление, си помислих следното - „коя е насладата на света, коя е опасността, какво е избавлението“?