saṃyama

същ. м.р.
  1. сдържане; въздържание; самоконтрол
  2. безвредност

Примери

Abyāpajjaṃ sukhaṃ loke, pāṇabhūtesu saṃyamo.

Щастие е добронамереността на този свят, безвредността към живите същества.