Seyyathāpi nāma suddhaṃ vatthaṃ apagatakāḷakaṃ sammadeva rajanaṃ paṭiggaṇheyya, evamevaṃ kho me tasmiṃyeva āsane virajaṃ vītamalaṃ dhammacakkhuṃ udapādi – ‘yaṃ kiñci samudayadhammaṃ, sabbaṃ taṃ nirodhadhamma’nti.

Точно както чиста кърпа би напълно попила без да остави петна оцветяването, по същия начин, точно на това място, в мен се появи неопетненото, незамърсеното прозрение за реалността - „Което възниква, то всичкото свършва“.