Yato kho, bho, ayaṃ attā pītiyā ca virāgā upekkhako ca viharati, sato ca sampajāno, sukhañca kāyena paṭisaṃvedeti, yaṃ taṃ ariyā ācikkhanti “upekkhako satimā sukhavihārī"ti, tatiyaṃ jhānaṃ upasampajja viharati, ettāvatā kho, bho, ayaṃ attā paramadiṭṭhadhammanibbānaṃ patto hoti.

Когато, уважаеми, с изчезването на радостта този „аз“ е уравновесен, осъзнат и ясно разбиращ, а тялото все усеща щастие, той достига и пребивава в трета джхана, за което благородниците казват „пребивава щастливо, уравновесено и осъзнато“, така, уважаеми, този „аз“ достига напълно освобождение в този живот.