Yato kho, bho, ayaṃ attā sukhassa ca pahānā dukkhassa ca pahānā pubbeva somanassadomanassānaṃ atthaṅgamā adukkhamasukhaṃ upekkhāsatipārisuddhiṃ catutthaṃ jhānaṃ upasampajja viharati, ettāvatā kho, bho, ayaṃ attā paramadiṭṭhadhammanibbānaṃ patto hoti.

Когато, уважаеми, със зарязване на уводолствието и зарязване на болката, с изчезването на предишно удовлетвореност и неудовлетвореност, той достига и пребивава в четвърта джхана, която е без удоволствие и болка и която пречиства осъзнатостта чрез уравновесеност, така, уважаеми, този „аз“ достига напълно освобождение в този живот.