Mayañhi pubbe manomayā ahumhā pītibhakkhā sayaṃpabhā antalikkhacarā subhaṭṭhāyino, ciraṃ dīghamaddhānaṃ aṭṭhamhā. .

Ние наистина бяхме създадени от ум, хранени се от наслада, самосияещи, носещи се във въздуха, постоянно великолепни и останахме така дълго дълго време.