Kāmā hi, bho, aniccā dukkhā vipariṇāmadhammā, tesaṃ vipariṇāmaññathābhāvā uppajjanti sokaparidevadukkhadomanassupāyāsā.

Поради това, че чувствените удоволствия са преходни, страдание и нетрайни, с тяхната промяна и превратност възникват мъка, оплакване, страдание, недоволство и безпокойство.