viraja

[vi + raja]
прил.
  1. чист; неопетнен

Примери

Dīghanakhassa pana paribbājakassa virajaṃ vītamalaṃ dhammacakkhuṃ udapādi – “yaṃ kiñci samudayadhammaṃ sabbaṃ taṃ nirodhadhamma"nti.

В аскетът Дийгханкхаса възникна чисто, неопетнено прозрение за законите на природата - „Всичко, което подлежи на възникване - то подлежи и на изчезване“.