Накратко за камма

Буда казва, че има четири невъзможни за проумяване неща, с които обикновеният човек не бива да блъска ума си, защото това ще доведе само до загуба на разсъдък и раздразнение. Тези четири невъзможни догадки се наричат ачинтея и са отвъд човешките възможностите за разбиране. Камма е една от тях. Единствено будите притежават пълно разбиране за действията и техните резултати. Знанието за камма, с което те разполагат, е една от “десетте сили” на Буда и се нарича каммавипаканяна. Обикновените хора, че дори и достигналите Просветление, никога не могат да разберат напълно как точно работи камма, но е задължително да знаем поне основните принципи на действие на камма, които Дхамма ни предоставя.

Поради това, че камма е в основата на много голяма част от учението, свързаните с нея понятия обхващат почти целия Будизъм и всяко едно за себе си е трудно за разбиране с многопластово значение и още по-трудно за превод. Преводът на термините в статията е приблизителен. За да бъдат разбрани в цялост и дълбочина, е необходимо много по-дълбоко изследване на Будизма, както и практикуването му под формата на медитация и следване на осмичния път на благородниците.

Какво е камма?

Намерението, монаси, това е камма, ви казвам.
Веднъж изявил намерение, човек извършва действия чрез тялото, речта и ума.

Камма, едно от най-широко разпространените будистки понятия, навлязло в Западния свят най-вече през санскрит и познато като карма, винаги е интригувало човека от чисто егоистични причини. Много хора погрешно смятат, че камма е един вид мистичен механизъм за раздаване на справедливост. Но камма нито награждава, нито наказва. Значението на палийската дума камма е действие, дело, постъпка. А самите действия и намеренията, с които сме ги извършили, могат да бъдат кусала и акусала. Последните две понятия са двойка будистки термини, които нямат точен еквивалент на други езици, но могат да се обяснят приблизително по следния начин: кусала (kusala) – добър, благотворен, благоразумен, морален, изкусен и неговата противоположност акусала (akusala) – неморален, недоброжелателен, неблаготворен. Лакомия, злоба и невежество – това са трите корена, от които могат да произлязат акусала действия. Всяко акусала действие има поне един от тези корена в основата си. А самите акусала действия са десет на брой - убийство, кражба, сексуално прегрешение, лъжа, злословене, грубо говорене, празно говорене, алчност, злонамереност, погрешни възгледи.

Резултатите от нашите действия съответно също биват кусала или акусала и се наричат камма випака. Накратко, действията с умисъл и съзнателните намерения, с които сме извършили тези действия, се наричат камма, а последващите от тях резултати – камма випака. Когато кажем действия, в повечето случаи си представяме физически такива, действията на тялото – да удариш, да погалиш, да подадеш ръка, да спасиш, да убиеш и т.н. Но всъщност, действията ни биват три вида:

1. Умствени действия, за които другите не знаят;
2. Словесни действия, които извършваме като създаваме звуци в нашата реалност;
3. Физически действия, при които тялото извършва движения.

И макар и повечето хора под действия да разбират само физически такива, умствените и словесните действия също подлежат на закона на камма и водят до последващи резултати. Понякога дори една мисъл или дума може да доведе до големи последствия. Когато говорим за мисълта, много важно е да отбележим, че за да се генерира камма, е нужно преди това да е било извършено съзнателно волево действие, продиктувано от ума. Умът предхожда всичко. В будистката философия най-важен е именно умственият фактор ¹, който води до образуване на камма и се нарича четана (cetanā). Четана е умисълът, подбудата, волята, намерението, с което сме предприели определено действие. Не рядко едно и също действие води до напълно различна камма именно заради различната четана, която стои зад него.

Камма в основата на различията между хората

Въпросът за неравенството между хората, въпросите “Защо аз?”, “Защо на мен?” “Защо той?” не си ги задава само съвременният човек - те са вълнували умовете ни още по времето на Буда. И едва ли има друга философия или религия, която дава толкова логично обяснение защо едни се раждат и живеят по-леко, по-лесно и по-щастливо от други. Защо има хора болнави и хора здрави, защо има хора бедни и хора богати, защо има хора почитани и хора непочитани?

В будисткия канон съществува една много известна сута, която отговаря доста конкретно на тези въпроси. Това е Cūḷakammavibhaṅga Sutta - кратък анализ на камма (делата, действията). В нея на практично ниво и на достъпен език за повечето хора Буда детайлно онагледява законите и проявленията на камма или как всяко наше съзнателно действие води до съответен резултат.

Ученико, съществата са собственици на камма, наследници на камма, родени от камма, свързани чрез камма и имат камма за свой съдник. Камма е това, което създава различия между съществата по отношение на грубост и изтънченост.

– из “Cūḷakammavibhaṅgasutta”

В тази сута се разказва за ученикът Субха, който отишъл при Буда именно с въпроса за “неравенството” между хората и за големите разлики между техния произход и начина на протичане на цялостния им жизнен път. Това, което и на нас може да ни се струва като несправедливо и нечестно, Буда обяснява с двойки примери за причинно-следствените връзки между камма (действия) и камма випака (резултат от действията).

Преди да преминем към конкретните примери е нужно да се направи едно важно уточнение, а именно, че та са валидни за случаите, в които някой се роди отново като човек. Да се родиш човек е изключителна рядкост и само по себе си означава, че имаш много добра камма. Но тъй като никой не е съвършен – всеки от нас има безкрайно добра и безкрайно лоша камма, зависи коя според условията и случая ще се прояви. Повечето лоши действия водят до раждане в по-долен свят: различните нива на “ада”, света на животните, света на вечно гладните, света на вечно гневните и воюващите. Но ако все пак в момента на смъртта се прояви добра камма, може отново да се родиш в човешкия свят. Обратната постановка също е валидна - в последните си животи да си вършил многобройни добри дела, но заради друга лоша камма вместо да се родиш в свят на “боговете” (в по-горен свят), да се родиш човек. Според космологията на Тхеравада в Самсара съществуват тридесет и един свята или измерения на съществуване. Човешкият свят е пети по ред. Над него се подреждат различните светове на дева и брахма, наричани от някои “богове”. Дева боговете, също като хората, имат сетивно зараждане и се отдадени на най-разнообразни сетивни удоволствия в техния своеобразен “рай”. Също като хората те имат материални тела, макар и значително по-ефирни от човешките. За разлика от тях най-високите нива на брахма са освободени от тежестта на материалното тяло и съществуват само на ментално ниво.

И така, от следващите извадки от Cūḷakammavibhaṅgasutta става ясно какво се случва, ако вместо в “ада” или “рая”, се окажеш отново в света на хората.

Кратък живот – Дълголетие

“Това е пътят, водещ до кратък живот: да бъдеш убиец на живи същества, брутален, с окървавени ръце, отдаден на убийства и погубване, безмилостен към живите същества. ….

Това е пътят, водещ до дълъг живот: да си се отказал от убиването на живи същества, да се въздържаш от убиване на живи същества, да живееш с положен долу прът, с положен долу нож, да имаш скрупули, милостивост и съпричастност към благоденствието на всички живи същества.” –––

Болести – Здраве

“Това е пътят, водещ до болести: да бъдеш такъв, който вреди на съществата с юмруците си, с буци пръст, с пръчки или с ножове. …

Това е пътят, водещ до здраве: да не бъдеш този, който вреди на същества с юмруци, с буци пръст, с пръчки или с ножове.“

Грозота – Красота

“Това е пътят, водещ до грозота: да бъдеш зъл и лесно раздразнителен; дори когато си леко критикуван, да се обиждаш, да се ядосваш, да ставаш злонамерен и сърдит; да показваш раздразнение, омраза и огорчение. … Това е пътят, водещ до красота: да не бъдеш зъл или лесно раздразним; дори когато си силно критикуван, да не се обиждаш, да не се ядосваш, да не ставаш злонамерен и сърдит; нито да показваш раздразнение, омраза и огорчение.”

Липса на влиятелност – Влиятелност

“Това е пътят, водещ до това да нямаш влияние: да си завистлив, да злорадстваш и да изпадаш в мрачно настроение заради достиженията, честта, уважението, почестите, поздравленията и почитанието към останалите. …

Това е пътят, водещ до това да имаш влияние: да не си завистлив, да не злорадстваш и да не изпадаш в мрачно настроение заради достиженията, честта, уважението, почестите, поздравленията и почитанието към останалите.”

Бедност – Богатство

“ Това е пътят, водещ до това да си беден: да не даваш храна, напитки, дрехи, обувки, венци, аромати, мехлеми, легла, жилища или осветление на брамин или съзерцатели. …

Това е пътят, водещ до това да си богат: да даваш храна, напитки, дрехи, обувки, венци, аромати, мехлеми, легла, жилища или осветление на брамин или съзерцатели.”

Низш произход – Знатен произход

“Това е пътят, водещ до низш произход: да бъдеш своенравен и арогантен. Да не показваш уважение, да не ставаш прав, да не правиш място, да не се покланяш, да не уважаваш, да не почиташ, да не благоговееш и тачиш онези, които трябва да бъдат тачени. …

Това е пътят, водещ до знатен произход: да не бъдеш своенравен и арогантен. Да показваш уважение, да ставаш прав,да правиш място, да се покланяш, уважаваш, почиташ, благоговееш и тачиш онези, които трябва да бъдат тачени.”

Глупост – Мъдрост

“Това е пътят, водещ до глупост: когато посещаваш брамин или съзерцател, да не питаш кое е изкусно, кое е непорочно, какво, сторено от теб, ще бъде за дългосрочното ти благоденствие и щастие. …

Това е пътят, водещ до мъдрост: когато посещаваш брамин или съзерцател, да питаш кое е изкусно, кое е непорочно, какво, сторено от теб, ще бъде за дългосрочното ти благоденствие и щастие.”

По този начин Буда с прости думи и на достъпен език обяснява студения закон на камма: безпристрастен причинно-следствен закон, чрез който съществата се появяват, съществуват по определен начин, случват им се съответни неща и изчезват, за да се родят отново и отново в Самсара. Дотогава, докато се създава камма – дотогава, докато не станат Араханти и не достигнат Просветление и Ниббана ².

Можем ли да се скрием от камма?

Често се случва в светския живот непосветените в Дхамма да си мислят, че никой няма да узнае за действията им или да се опитват да ги прикрият, особено когато те са акусала. Правейки така, ние можем да скрием мислите и действията си от околните, можем да успеем да избегнем последствията на светските закони и правила и да продължим временно да живеем един щастлив в очите на околните живот. Но от гледна точка на Будизма, нещата стоят по различен начин.

Natthi loke raho nāma, pāpakammaṃ pakubbato; Attā te purisa jānāti saccaṃ vā yadi vā musā.

В целия свят няма скривалище за онзи, който върши лоши дела. Човек сам за себе си знае дали е излъгал или е казал истината.

В предишно раждане Буда бил син на брамин. Когато пораснал, го изпратили да учи в класа на най-добрия учител. От целия клас, който се състоял от 500 ученици, Бодхисаттата бил най-добрият ученик. Един ден учителят решил да подложи на изпитание добродетелите на учениците си като им казал, че дъщеря му ще се омъжва и затова са му нужни накити и одежди, в които тя да се премени за сватбата. За целта помолил учениците си да отидат и да откраднат такива, но без никой да ги види. Предупредил ги, че ще приеме накити и одежди само от онези, които никой не бил забелязал да крадат. Учениците на драго сърце приели молбата на учителя и започнали незабелязано да крадат вещи за сватбата, които му носели, а той събирал на отделно място. Единствено Бодхисаттата не откраднал нищо.

Тогава учителят го попитал защо не е донесъл нищо, а той отговорил: “Вие не приемате нищо, освен ако не е взето тайно. Но виждам, че няма такова нещо като тайна, когато правиш погрешни действия.” И за да илюстрира мисълта си, продължил със следния стих:

В целия свят няма скривалище за този, който върши лоши дела. Онова, което глупакът смята за незабелязано, горските духове го съзират. Не знам някъде да има и едно скривалище, няма и едно празно място. Дори там, където не се вижда никой, докато аз съм там, не може да e празно.

– От История за изпитанието на добродетелите
– 305. Silavimamsana Jātaka ³

По-долу следва подробност от биографията на Буда, която разкрива защо той е страдал от главоболие през последното си раждане. Дори постигнал Просветление, той не можел да се “скрие” от резултатите на камма. Това е така, защото всяко същество, което се е родило и се е появило поради камма, е собственик и наследник на своята камма. Ние сме наследници на нашата камма, докато не постигнем Просветление и не излезем от Самсара. Независимо до колко нови раждания доведем, потенцията на камма ще ни съпътства и ние не можем да се “скрием” от нея до окончателната ни Ниббана. Ето защо дори самият Буда, въпреки че вече бил напълно просветен, продължил да изпитва резултатите от предишните си безброй действия или от предишната си камма, която бил трупал в продължение на еони време.

Историята за главоболието на Буда

Разказва се, че Буда страдал от главоболие през последното си раждане. Той можел да вижда предишните си раждания и съответно да разбере причините, довели до определено страдание. Защо страдал от главоболие? Когато го попитали този въпрос, той обяснил, че в един от животите си бил син на рибар в рибарско село. Веднъж гледал как удряли главата на една риба, за да я убият. Тогава това момче, все още вървящо по пътя на усъвършенстването си и едва ли подозирайки, че някога ще стане Буда, се радвало. Радвало се и се смеело как други хора карат друго същество да страда и го убиват. Това ментално действие без дори да е съпроводено с физическо такова, довело до там, че в едно от следващите си раждания страдал в по-низш свят. А в последното си съществувание на земята, дори и роден в кралско семейство, дори и постигнал Просветление, той страдал от главоболие именно заради това някогашно недоброжелателно дело.

Тази история е много добър пример и за принципа на сходството, който е характерен за камма. Какво представлява той? Да си представим потенциала на камма като едно зрънце или една семка. Ако имаме семка от люта чушка, в тази семка се съдържа потенциалът от нея да порасне и да се развие цяло растение, а то да даде плод. Това би се случило, разбира се, само ако са налице всички необходими условия - подходяща почва, вода, светлина, температура. И в крайна сметка, семката от люта чушка, ще роди люта чушка. Тя никога няма да роди сладко грозде, така както и семката от грозде не може да роди люта чушка. По същия начин и резултатите от камма са сходни на действията, които сме извършили. Ето защо в този пример Буда го е боляла именно главата, а не друга част на тялото.

Pubbe cāhaṁ, bhikkhave, etarahi ca dukkhañceva paññāpemi, dukkhassa ca nirodhaṁ.

Аз и преди, монаси, и сега просто показвам страданието и прекратяването на страданието.

Именно прекратяването на болката и страданията е в основата на учението на Буда и е една от четирите благородни истини. А страданието на всяко същество идва поради това, че то се е родило. А то се е родило, защото е имало условия да се прояви натрупаната от него камма или накратко казано - камма е довела до ново раждане. А раждането води до стареене, смърт, мъка, плач, болка, недоволство и отчаяние. Всички те спират, когато действията са правилни и нямат умисъл - зад тях няма невежество, жажда, привързаност и т.н. Такива действия не могат да произведат нова камма, което също значи, че не могат да доведат до ново раждане. Това е начинът да спрем окончателно създаването на камма, да излезем от цикъла на Самсара и да постигнем Просветление. А до него можем да стигнем, ако поемем по осмичния път на благородниците чрез нравственост, съсредоточеност и мъдрост.