Шепа листа за Тхеравада

“Handa dāni, bhikkhave, āmantayāmi vo,
vayadhammā saṅkhārā, appamādena sampādetha”

“така, сега, монаси, съветвам ви,
всички преживявания са разочароващи, чрез бдителност ще успеете”

Това са последните думи на Буда, един от великите духовни учители в тази галактика, който започва последния си живот преди около 2600 години някъде на границата на днешните Индия и Непал. Той създава едно от най-влиятелните учения и течения, което след смъртта му постепенно се оформя в различни школи. Всяка от тях със своите особености, но придържаща се към основните истини, прозрени от Буда.

Смята се, че Буда, освен родния си език, е използвал и диалекти от близки царства. Заемайки различни думи и изрази от тези диалекти, се оформя език, който бил ползван от него и учениците му. Постепенно и след окончателната му нирвана този език е бил целенасочено стандартизиран. Но ако днес го научите и се върнете назад във времето и срещнете Буда, ще можете да разговаряте свободно.

Това е езикът Пали, спомогнал за запазването на ученията на Буда и език, почитан като свещен в определени традиции. Той е и езикът на масив от текстове, наречен “Типитака”. Този сбор от множество текстове, заедно с други от онзи период, са познати като “ранни будистки текстове”.

Прочитайки цитираните в началото думи, вие се докосвате до събития и идеи от преди 2600 години. Идеи, които пропътуват цяла Индия - от най-северната ѝ точка до най-южната, преминават по водата на Индийския океан и стигат до Шри Ланка. Там те поставят началото на клон от будизма, познат като Тхеравада или “учението на старейшините”. Най-характерно за Тхеравада будизма е, че той се води именно от тези ранни будистки текстове, а не от по-модерни интерпретации на идеите на Буда.

Поради това че основната литература в Тхеравада е на Пали, всички термини, използвани в него, са на същия език. Затова познатите на Запад термини като “нирвана”, “дхарма”, “карма” и други звучат малко по-различно на Пали, а именно - “ниббана”, “дхамма”, “камма”.

Друга отличителна характеристика на Тхеравада е, че според него Просветлението е най-постижимо за монасите. Въпреки това, всеки може да поеме и да извърви този път. В текстовете се споменава за хиляди миряни, достигнали sotāpanna. Това буквално означава, че са “влезли в потока” и до седем живота ще достигнат Просветление. А освен тях се споменават други хора, които в тогавашните си животи и без да стават монаси, са достигнали Ниббана, защото са следвали идеите на Буда.

Но какви са прозрените от Буда истини, записани в Типитака на този странен език Пали? Може да започнем от там, че Късметлията (нарицателно за Буда) ни представя един много по-обширен и голям свят. Всъщност една по-голяма реалност, изградена от множество слънчеви системи, всяка от които съдържа 31 вида светове. А светът на хората е просто един от тях; условно може да го наречем “Свят №5”. Световете под него са светове, където съществата имат по-ограничен ум и изпитват повече страдания, а тези над него са запазени за различни видове по-висши същества – нещо като богове, където преобладават различни сетивни и умствени удоволствия.

Всяко живо същество чрез безброй нови раждания и в следствие на каммата си, се озовава в един или друг от тези светове. Живее кратко или дълго – дори стотици милиарди години в някои от световете на боговете. И въпреки това Буда казва, че не препоръчва пребиваването в този свят дори за толкова кратко, колкото да щракнеш с пръсти. В този свят — обяснява Буда — сълзите, изплакани от всеки от нас по време на безбройните си прераждания, са повече от океан.

Опасността на тези 31 свята се крие в това, че дори да прекарат и милиарди години в добро битие, през по-голяма част от времето съществата се раждат и живеят в долните светове, един от които е светът на животните. А там не е толкова добре, колкото може би изглежда на хората. В природата много рядко се случва животни да умрат от старост. Те трябва всеки ден да търсят храна, да се защитават от хищници, да бягат с разтуптяно сърце. Помислете над това!

Затова Буда казва:

dullabho manussattapaṭilābho

рядко е да получиш човешко раждане

За разлика от ражданията в други светове, в човешкото раждане има баланс на добрите и лошите преживявания. По тази, както и по други причини, то е най-подходящо за запознаване с Дхамма - законите на тази реалност, които Буда е открил. Човешкото раждане е и най-подходящо за тръгване по пътя към Просветление. То е много ценно - изключителен шанс, който не бива да изпускаме. Всъщност толкова изключителен, че Буда изгражда следното сравнение:

“Представете си, че цялата земя е покрита с океан… В този океан плува хомот, разнасян постоянно от ветровете. Представете си, че в океана живее едноока костенурка. Веднъж на сто години тя излиза на повърхността. Какво мислите - ще си провре ли тя врата в хомота, когато излезе? Както би било рядък шанс това да се случи, така рядък е и шансът да се сдобиеш с човешки живот.”

Но какво точно трябва да правим, за да оползотворим тази рядка възможност, тези изключителни обстоятелства, довели ни до човешко съществувание? Отговорът на този въпрос Буда дава в множество уроци, които изнася в продължение на 45 години - от момента на просветление, когато е бил на 35, до 80-тата му година, когато окончателно напуска тази реалност.

Невероятно е, че такъв огромен обем информация е оцелял цели 26 века. Това постижение е било единствено възможно благодарение на усилията на голям брой Тхеравада монаси, усърдно работили да запазят оригиналните слова и идеи на Буда.

По време на неговия живот и повече от четири столетия след това будизмът и словата на Буда са били предавани и съхранявани само устно. За целта били създадени множество техники за запаметяване; езикът Пали бил подобрен, за да може още по-лесно да бъдат запомняни текстовете. Между другото, Пали е не само името на езика, но и нарицателно за “Будистките текстове”. И така, след столетия на устно предаване и с настъпване на исторически промени, като войни и бедствия, се зародила нуждата от записване на тази информация.

За пръв път това се случило в родината на Тхеравада будизма - Шри Ланка, където на специално подготвени листа от палма (наречени листа “ола”) били записани всички текстове от Типитака. Дейността била изключително трудоемка. Освен това, преписването върху листата, трябвало да се извършва наново през няколко десетилетия, тъй като те стареели.

И въпреки че будизмът възниква в Индия, традицията Тхеравада, която е най-старата будистка традиция, в наши дни се изповядва най-вече в Шри Ланка, Мианмар, Тайланд, Лаос и Камбоджа. Всяка една от тези страни е изиграла ключова роля за опазването на първичните будистки текстове и първичните идеи на Буда.

Тези идеи, дълбоки и често трудни за разбиране, днес ние наричаме Будизъм, а тогава Буда назовава Дхамма-Виная. Първите проницателни истини, които той споделя след Просветлението си, изразяват същината на будизма:

1. Истината за проблемите на съществуванието (dukkha);
2. Истината за причините за тези проблеми (samudaya);
3. Истината за премахването им (nirodha);
4. Истината за пътя на премахването им (magga).

Това са четирите благородни истини. Изучавайки ги в дълбочина, човек може да победи тази реалност. А реалността има три основни характеристики:

aniccā, dukkha, anattā

непостоянство, страдание, не-аз

Първата характеристика - непостоянството на нещата е подобна на научното наблюдение, че енергията не се създава или унищожава, а бива трансформирана от една форма в друга. Това важи и за материалния и умствения свят. Хората, като участници в него, също подлежат на тази променливост. Всяко нещо, което се роди, следва да умре (в буквалния и метафоричен смисъл), независимо дали животът му ще трае сто години или един милиард години, а със смъртта си ще доведе до ново нещо.

Втората характеристика често се превежда като страдание. Тя определя липсата на удовлетворително и безболезнено състояние в Самсара - безкрайния кръговрат на раждания. Всяко нещо, обусловено от други неща, води до страдание, до стрес и недоволство. Този стрес е заради това, че условията се променят и ние не можем да запазим нещата, такива каквито ни харесват, или каквито сме свикнали да бъдат, или такива, каквито искаме. Старостта е страдание, смъртта е страдание. Колкото и да е напреднала медицината, колкото и усилия да полагаме за нашите тела, рано или късно те амортизират и ние не можем да ги запазим нито вечно млади, нито вечно красиви, нито вечно живи.

Третата характеристика “не-аз” дефинира липсата на ясна същност на аз-а. Няма едно нещо, което да може да се нарече “аз”, “мое”, “ми”. Това, което смятаме за “аз”, няма своя същност, то постоянно се променя. Според Буда материалното тяло е само една от общо пет части, наречени пет агрегата. Сборът от петте е това, което изгражда “аз”-а. Но тези пет части са постоянно променящи се. Тогава има ли едно нещо, което може да наречем “аз”?

Размишлението над тези три характеристики е основна практика във випассана медитацията. Те са изключително трудни за разбиране, тъй като всяка една от тях е изградена от множество слоеве на първични и последващи прозрения. Но за да може да практикуваме медитация, трябва да сме с чисто и спокойно съзнание, което започва с воденето на морален живот. За хора, които не могат да станат монаси, Буда дава пет правила, например:

Majjañca pānaṃ na samācareyya,
hammaṃ imaṃ rocaye yo gahaṭṭho

не трябва да се приемат опияняващи напитки
от този, който е избрал да следва Дхамма

Това е един от петте принципа на морален живот, представляващи първото стъпало, на което трябва да застане всеки един, решил да поеме по пътя на просветлението, без дори да е монах, а просто последовател. Това са pañcasīla (паньчасила) - петте принципа за морално поведение:

1. Въздържане от убийства на живи същества;
2. Въздържане от вземане на неща, които не са твои;
3. Въздържане от грешно сексуално поведение;
4. Въздържане от лъжливо говорене;
5. Въздържание от приемане на опияняващи вещества.

Важно е да се отбележи, че спазването на горните принципи трябва да се съблюдава и по отношение на хората около нас, т.е. не бива да създаваме условия или да подстрекаваме друг човек да извърши убийство, кражба и т.н. Това важи и за професиите, с които хората се прехранват. Да вземем например търговеца на алкохол или наркотични вещества. Самият той може и да не приема тези вещества, да не изпада в опиянение, което да замъглява ума му. Но тази му дейност кара други човешки същества да погазват петия принцип на паньчасила. Това автоматично създава негативна камма за него. А колкото повече лоша камма събира едно същество, толкова по-вероятно е то да няма шанс да се роди скоро като човек и да чуе за Дхамма. Така безкрайно ще се върти в колелото на Самсара.

Какъв ли е смисълът на Вселената, на съществуванието? Как точно работи каммата? Подобни въпроси Буда казва, че са неразгадаеми (acinteyya) за всички освен за буда. Не може да ги прозрем с ума, на което и да било същество в тази реалност, защото опитите за това ще ни държат цял живот в раздразнение или ще ни подлудят. Вместо това, Буда ни съветва да се съсредоточим върху практиката.

Може би един ключовете към по-правилното разбиране на Дхамма е следното обяснение, което Буда дава:

Дхамма е като сал, който ви помага да преминете реката. Накрая ще трябва да зарежете дори и Дхамма.

Невъзможно е в кратък обем да бъдат обяснени всички идеи, застъпени в Тхеравада и по принцип да бъде представена цялата Типитака и обяснена Дхамма, но едно е сигурно:

Seyyathāpi, bhikkhave, mahāsamuddo ekaraso loṇaraso,
evameva kho, bhikkhave, ayaṃ dhammavinayo ekaraso vimuttiraso.

Монаси, точно както великият океан има един вкус - вкус на сол,
точно по същия начин, монаси, Дхамма-Виная има един вкус - вкус на освобождение.