Ангулимала

Aṅgulimālasutta

Веднъж Благословеният бил отседнал в манастира на Анатхапиндика в парка Джета до Саватхи.

По това време в царството на цар Пасенади от Косала имало бандит на име Ангулимала, свиреп, жесток, закоравял убиец, безмилостен към живите същества. Опустошавал села, градове и страни. След като убивал нови и нови хора носел гердан от пръстите им.

Тогава, след като се облякъл по първи зори, Благословеният взел робата и купата си и влязъл за милостиня в Саватхи. След като бил за милостиния в Саватхи, се върнал следобяд и след като си оправил леглото взел купата и робата си, се отправил по главния път към бандита Ангулимала.

Видяли кравари, овчари, земеделци и пътници, че Благословеният се отправил на път към бандита Ангулимала. Като го видели му казали така:

„Недей, отшелнико, да вървиш по този път. На този път има един бандит на име Ангулимала, свиреп, жесток, закоравял убиец, безмилостен към живите същества. Опустошава села, градове и страни. След като убива нови и нови хора носи гердан от пръстите им. На този път, отшелнико, поне по десет човека, по двадесет човека, по тридесет човека, по четиридесет човека, по петдесет човека като се насъберат тогава чак се отправят по него. И все пак те загиват от ръцете на бандита Ангулимала.“

Като казали така Благословения продължил пътя си безмълвно.

За втори път кравари, овчари, земеделци и пътници казали на Благоловения така:

„Недей, отшелнико, да вървиш по този път. На този път има един бандит на име Ангулимала, свиреп, жесток, закоравял убиец, безмилостен към живите същества. Опустошава села, градове и страни. След като убива нови и нови хора носи гердан от пръстите им. На този път, отшелнико, поне по десет човека, по двадесет човека, по тридесет човека, по четиридесет човека, по петдесет човека като се насъберат тогава чак се отправят по него. И все пак те загиват от ръцете на бандита Ангулимала.“

За втори път Благословения продължил пътя си безмълвно.

За трети път кравари, овчари, земеделци и пътници казали на Благоловения така:

„Недей, отшелнико, да вървиш по този път. На този път има един бандит на име Ангулимала, свиреп, жесток, закоравял убиец, безмилостен към живите същества. Опустошава села, градове и страни. След като убива нови и нови хора носи гердан от пръстите им. На този път, отшелнико, поне по десет човека, по двадесет човека, по тридесет човека, по четиридесет човека, по петдесет човека като се насъберат тогава чак се отправят по него. И все пак те загиват от ръцете на бандита Ангулимала.“

Но Благословения продължил пътя си безмълвно.

Видял бандитът Ангулимала да идва Благословения в далечината. Като го видял си помислил следното: „Направо невероятно, направо изумително! По този път поне десет човека, поне двадесет човека, поне тридесет човека, поне четиридесет човека, поне петдесет човека като се съберат тогава го хващат. Но дори и те загиват от ръцете ми. И въпреки това идва някакъв отшелник сам, без дружинка, като че ли е победител. Защо да не взема да го убия?“.

Тогава бандитът Ангулимала като си взел меча и щита и след като пристегнал лъкът със стрелите почнал да върви непосредствено след Благословения. Но Благословеният използвал такива свръхестествени способности, че докато той върви с нормална крачка бандитът Ангулимала дори с всички сила да бяга да не може да го настигне. Тогава бандитът Ангулимала си помислил следното:

„Направо e невероятно, направо e изумително. Преди дори бягащ слон като тръгна да го догонвам го настигам, бягащ кон като тръгна да го гоня и го настигвам, движеща се колесница дори догонвам, бягащ елен дори догонвам, а сега този отшелник ходещ с номрална крачка с всичка сила да бягам не мога да го настигна.“

Той спрял и казал на Благословения:

– Спри, спри, отшелнико!
– Спрял съм аз, Ангулимала, спри и ти!

Тогава бандитът Ангулимала си помислил следното: „Тези отшелници, сакийците, са честни и казват истината. Но въпреки това, докато върви отшелникът казва така: „Спрял съм аз, Ангулимала, спри и ти!“, ще взема да го питам аз този отшелник за това.“

Тогава бандитът Ангулимала се обърнал към Благословения в стих:

Вървейки казваш, отшелнико, „Спрял съм“,
на мен, който съм спрял, ми викаш, че не съм,
питам те, отшелинико, това,
как така ти си спрял, а аз не съм?

„Спрял съм аз, Ангулимала, по всяко време,
към всички живи същества съм зарязал пръчката,
а ти към съществата си необуздан,
затова съм спрял аз, а ти не си спрял.“

„Ах, най-накрая наистина ме настигна,
в дълбоката гора велик мъдрец, говорещ истината,
и така ще живея зарязал злото,
след като чух стиха твой за Дхамма.“

И така бандитът мечът и оръжията,
в една дълбока яма, в пропаст захвърлил,
почел бандитът краката на Късметлията
и тогава и там го помолил за замонашаване.

Буда, съчувственият велик мъдрец,
учителят на света с боговете му,
„Ела, монахо“ тогава казал,
и това било неговото замонашаване.

Тогава Благословенията се отправил пътьом към Саватхи с почитаемия младши монах Ангулимала. Вървейки постепенно достигнали Саватхи. Там Благословеният отседнал в манастира на Анатхапиндика в парка Джета до Саватхи.

В същото време до вратата на вътрешния двор на цар Пасенади от Косала се бил насъбрал голям народ и вдигал много врява: „Има бандит, царю, в твоето царство, на име Ангулимала, свиреп, жесток, закоравял убиец, безмилостен към живите същества. Опустошава села, градове и страни. След като убие още и още хора носи гердан от пръстите им. Него, царю, трябва да го спрете!

Тогава, по никое време, цар Пасенади от Косала излязъл от Саватхи с петстотин коня, отправяйки се към манастира. След като карал с колесница доколкото земята позволявала, слязъл от колесницата и отишъл до Благословения пеша. Като отишъл се поклонил на Благословения, седнал на една страна на царя на Коласа Пасенади Благословения казал следното:

„Какво ти е, велики царю? Да не би царя на Магадха, цар Сения Бимбисара, да ти е ядосан или пък личхавите от Весали или друг някой е против теб?“

„Не ми е, почитаеми, царят на Магадха цар Сения Бимбисара ядосан, нито личхавите от Весали, нито някой друг е против мен. Има един бандит, почитаеми, в царството ми, на име Ангулимала, свиреп, жесток, закоравял убиец, безмилостен към живите същества. Опустошава села, градове и страни. След като убие още и още хора носи гердан от пръстите им. Аз него, уважаеми, трябва да го спра!

„Но ти, велики царю, ако видиш Ангулимала с обръсната глава и брада, носещ охра роба, изоставил домашния живот ставайки бездомен, спрял убиването на живи същества, спрял краденето, спрял лъженето, ядящ само веднъж на ден, въздържащ се от полов живот, морален и почтен, какво ще му направиш?“

„Бих му се поклонил, уважаеми, бих станал от мястото си и бих му го предложил, бих му предложил и роби, храна, подслон, здравни грижи и лекарства и бих му осигурил законна охрана и защита.“

„Но как, уважаеми, такъв неморален и зъл човек може да прояви толкова морал и въздържание?“

В същото време почитаемият Ангулимала бил седнал недалече от Благословения. Тогава Благословеният сочейки с дясната си ръка казал следното на цар Пасенади от Косала - „Това, велики царю, е Ангулимала.“

Тогава царя Пасенади от Косала го обзел страх, уплах, тръпки го побили. Тогава Благословеният като видял страха, уплаха и че му се е изправила косата на царя Пасенади от Косала, му казал така на царя Пасенади от Косала - „Не се страхувай, велики царю, няма какво да се плашиш от това“. Тогава на царя Пасенади от Косала страхът, уплахът, изправянето на косата изчезнали.

Тогава цар Пасенади от Косала се приближил към Ангулимала и казал следното на почитаемия Ангулимала

– Господине, наистина ли почитаемият е Ангулимала?
– Така е, велики царю.
– От чие семейство е бащата на почитаемия, от чие е майката?
– От Гагга е баща ми, велики царю, а майка ми от Мантани.
– Бъди щастлив, почитаеми господине Гагга, син на Мантани. Ще се постарая да имаш подсигурени роби, храна, подслон, здравни грижи и лекарства.

Но по това време уважаемият Ангулимала вече живеел в гората, изхранвал се просейки храна, носел до три роби направени от парцали. Тогава уважаемият Ангулимала отогворил следното на цар Пасенади от Косала – „Достатъчно, велики царю, робите ми вече са готови.“

Тогава цар Пасенади от Косала се приближил към Благословения, поклонил се и седнал от едната му страна и като седнал цар Пасенади от Косала казал така на Благословения:

– Невероятно е, уважаеми, чудесно е, уважаеми! Как може, уважаеми, до такава степен Благословеният да опитоми необузданите, да успокои немирните, да угаси неутихналите. Аз наистина, уважаеми, който не можах да умиря с пръчка и меч, него Благословеният го умири без пръчка и без оръжие. Хайде сега ще вървя, уважаеми, че имам много задължения, много за правене.
– Когато ти е удобно, велики царю.

Тогава цар Пасенади от Косала ставайки от мястото си се поклонил на Благословения, заобиколил го почтително и си тръгнал.

Тогава, след като се облякъл по първи зори, почитаемият Ангулимала взел робата и купата си и влязъл за милостиня в Саватхи. Видял почитаемия Ангулимала, докато обикалял за храна в Саватхи от врата на врата, една жена, която имала трудно и засташаващо живота раждане. Като я видял му хрумнало следното: „Как се мъчат наистина съществата! Как се мъчат наистина съществата!“. След това след като почитаемият Ангулимала бил за милостиния в Саватхи, се върнал следобяд и отишъл при Благословения. Като се приближил до Благословения му отдал почит и седнал на една страна и уважаемият Ангулимала казал така на Благословения:

– И така, уважаеми, като се обляках по първи зори, взех робата и купата си, влязох за милостиня в Саватхи. Видях аз докато обикалях за храна в Саватхи от врата на врата, една жена, която имаше трудно и засташаващо живота раждане. И като я видях ми хрумна следното: „Как се мъчат наистина съществата! Как се мъчат наистина съществата!“.

– Ами тогава ти, Ангулимала, като отидеш при нея ѝ кажи следното: „От както аз, сестро, се родих, не помня нарочно да съм отнемал живота на живо същество, чрез тази истина нека да си добре, добре да е и бебето ти.“

– Но няма ли това, уважаеми, да е като да кажа умишлена лъжа? От мен, уважаеми, наистина на много същества е отнет живота.

– Тогава ти, Ангулимала, като отидеш при тази жена ѝ кажи следното: „От както аз, сестро, се родих с благородно раждане, не помня нарочно да съм отнемал живота на живо същество, чрез тази истина нека да си добре, добре да е и бебето ти.“

„Да, уважаеми“ се съгласил Ангулимала с Благословения и отишъл при жената. Като се приближил до нея казал така:

– От както аз, сестро, се родих с благородно раждане, не помня нарочно да съм отнемал живота на живо същество, чрез тази истина нека да си добре, добре да е и бебето ти.

И тогава жената се почувствала добре, добре било и бебето.

След това, уважаемият Ангулимала бидейки усамотен, бдителен и решителен след кратко време, достигнал това, за това за което уважаваните младежи правилно изоставят домашния живот ставайки бездомени, той живеел достигнал този ненадминат край на духовния път в този живот след като лично го е осъзнал чрез собствената си проницателност. Той ясно разбрал – „Свършиха ражданията, изживян е светия живот, свършено е каквото трябва да се свърши, няма друго съществувание.“.

Уважаемият Ангулимала станал един от арахантите.

След това, след като се облякъл по първи зори, уважаемият Ангулимала взел робата и купата си и влязъл за милостиня в Саватхи. По това време някой хвърлил камък който ударил уважаемият Ангулимала, някой друг пък хвърлил пръчка, която ударила уважаемият Ангулимала, а хвърлени от някой друг камъчета също ударили уважаемия Ангулимала. Тогава уважаемият Ангулимала със счупена глава, капеща кръв, счупена купа и разкъсана роба се приближил до Благословения.

Видял Благословеният, че уважаемият Ангулимала се задава в далечината и му казал следното:

– Търпи, брамине! Търпи, брамине!
    Какъвто резултат от действията щеше да изпиташ, брамине, за много години, за множество стотици години, за множество хилядолетия в ада, този резултат от действията, брамине, изпитваш тук и сега.

В последствие почитаемият Ангулимала, усамотен, оттеглен в уединение, изпитал лекотата и щастието на освобождението и по този повод вдъхновено изразил следното:

Който преди като е бил небрежен,
а после е станал бдителен,
той този свят озарява,
като луната излязла от под облаците.

На който каммата от лоши действия,
е изместена с добро,
той този свят озарява,
като луната излязла от под облаците.

Този млад монах,
който наистина полага усилия в Учението,
той този свят озарява,
като луната излязла от под облаците.

И враговете ми дори да чуят беседа за Дхамма,
и враговете ми дори да практикуват Учението,
и враговете ми дори с тези добри хора да общуват,
които въвеждат другите в Дхамма.

Дори враговете ми, от изповядващите търпение,
от възхваляващите разбирателство,
да чуят своевременно Дхамма,
и да я следват.

Не биха ми сторили никога зло,
или на друг или на който и да било,
достигайки висш мир,
ще защитава и немощтни и здрави.

Водата я водят каналджиите,
майсторите на стрели изправят стрелите,
дървото го изправят дърводелците,
но сами себе си се укротяват мъдреците.

Някои опитомяват с пръчка
и с остен и с камшик,
без пръчка, без оръжие,
аз съм укротен от такъв като него.

„Безвредният“ ми е името,
въпреки, че вредях преди,
днес аз истински нося името си,
защото на никой не вредя.

Разбойник аз бях преди,
прочутият Ангулимала,
отнесен от голям потоп,
в Буда дойдох за убежище.

Кръвожаден бях преди,
прочутият Ангулимала,
виж убежището, което намерих,
проводникът на съществуване e унищожен.

След като извърших много такива действия,
които водят до лошо съществувание,
настигнаха ме последствията им,
без дългове си ям храната.

В небрежност се впрягат,
глупците и невежите хора,
а прилежността мъдрите
като най-голямото съкровище защитават.

Не се впрягайте в небрежност,
не се наслаждавайте на плътни удоволствия,
Съвестно съзерцаващия
достига велико щастие.

Добре дошъл и неотклонил се от правия път,
не получих лош съвет,
от споделените учения,
стигнах до най-доброто.

Добре дошъл и неотклонил се от правия път,
не получих лош съвет,
достигнах трите знания,
изпълних учението на Буда.