Син

Puttasutta

Веднъж Благословеният бил в манастира на Анатхапиндика в парка Джета до Саватхи. Там Благословеният се обърнал към монасите така:

– Монаси!
– „Уважаеми!“, отговорили монасите на Благословения.

Благословеният казал така:

– С незнайно начало, монаси, е тази самсара. Начална точка не се знае на препускането и блуждаенето на същества, заблудени от незнание и оковани от желания.

Не е, монаси, лесно да се намери такова същество, което не ти е било син през това дълго време. И защо така?

– С незнайно начало, монаси, е тази самсара. Начална точка не се знае на препускането и блуждаенето на същества, заблудени от незнание и оковани от желания.

Толкова дълго време вие, монаси, сте изпитвали страдания, изпитвали сте болки, изпитвали сте беди, пълнейки гробищата.

И това, монаси, това е напълно достатъчно за да се разочаровате от всички обусловени явления, достатъчно е за да се откъснете, достатъчно е за да се освободите.