Клин

Āṇisutta

Веднъж Благословеният бил в манастира на Анатхапиндика в парка Джета до Саватхи.

Там Благословеният се обърнал към монасите така:

– Преди време, монаси, дасарахите имали барабан наречен Анака (Довеждача). На дасарахите барабанът им като се пропуквал всеки път му слагали по един нов клин. Но дошло, монаси, време когато първоначалното тяло на барабана Анака изчезнало и само останал набор от клинове.

– По подобен начин, монаси, ще има монаси в бъдеще, които ученията, изречени от Татхагата, дълбоки, проницателни, над този свят, отнасящи се до пустотата, когато бъдат произнасяни няма да искат да ги чуят, няма да наострят уши, няма да си настроят ума за да ги разберат, нито ще мислят, че тези учения трябва да бъдат схванати и изучавани.

– А, беседи, написани от поети, благозвучни стихове, хитроумни фрази, изречени от външни хора или последователи, когато такива биват рецитирани те ще искат да ги чуят, ще наострят уши, ще си настройват ума за да ги разберат и ще си мислят, че тези учения трябва да бъдат схванати и изучавани.

– И по такъв начин ученията, изречени от Татхагата, дълбоки, проницателни, над този свят, отнасящи се до пустотата, ще изчезнат.

Затова, монаси, трябва да се учите така:

„Ученията, изречени от Татхагата, дълбоки, проницателни, над този свят, отнасящи се до пустотата, когато бъдат произнасяни ще искаме да ги чуем, ще си наостряме ушите, ще си настройваме ума за да ги разберем и ще считаме, че тези учения трябва да бъдат схванати и изучавани.“

Точно по такъв начин, монаси, трябва да се обучавате.