Писма от Мара

Първият ти ескадрон са Сетивните желания,
Вторият ти се казва Скука, а след нея
Гладът и Жаждата съставляват третия,
А Жадуването е четвърто по ранг,
Пети са Ленивостта и Мудността,
Докато Страхливостта се нарежда като шести,
Несигурността е седма,
осма е Злобата съчетана с Упоритост;
Печалба, Чест и Известност, освен това,
И зле спечелена известност,
Самовъзхвала и очерняне на другите -
Това са твоите ескадрони, Намучи;
Това са бойните ескадрони на Черния;
Никой освен смелите няма да ги победят,
за да получат блаженство от победата.

Сута Нипата III, 2
Преводът е на Нянамоли, “Животът на Буда” стр. 20

Писма от Мара

В едно далечно царство се намира най-опияняващо красивият увеселителен парк в огромния рояк вселени. Прелестни девойки и безгрижни младежи се разхождат из горички от вечно цъфтящи дървета. Златни листа, полюшвани от лек бриз, звънтят с меки и бавни мелодии. Разкошни птици и огромни пеперуди пърхат из сенчестите горички.

Земята се издига леко нагоре и в далечината се вижда приказен замък на върха на скалист връх; прекрасна структура от извиващи се кули и сложни перила. Самата му форма заслепява сетивата, да не говорим за покритите със скъпоценни камъни стени, златните покриви или водоливниците от алабастър и нефрит.

Зад масивно бюро от рядка дървесина и изкусна дограма се е излегнала елегантна фигура в удобен кожен стол.

В най-високата кула на тази ослепителна конструкция има голяма и обзаведена с вкус стая; офис, ако щете. Зад масивно бюро от рядка дървесина и изкусна дограма се е излегнала елегантна фигура в удобен кожен стол. Той е висок и красив, безупречно облечен и поддържан. Неговият стил е вечен, но и модерен, поведението му е изискано и любезно. До него на ниско столче седи богиня с неземна красота и му оправя ноктите. Друга седи срещу него с бележник за диктовка в скута си.

Съществото зад бюрото поглежда през огромния панорамен прозорец със задоволна усмивка. Той наблюдава игрите на щастливите божества с бащинско удовлетворение. След малко се обръща към прекрасната богиня срещу него, небесната секретарка, и казва:

„Ще поискам да издиктувам едно писмо след малко, скъпа моя – междувременно би ли била така мила да приготвиш чаша кафе, докато аз прегледам състоянието на моята империя…“

Маникюристката събира принадлежностите си и излиза с усмивка и намигване.

Докато секретарката му се плъзва грациозно към небесния кафевар, Принцът на Сетивните царства си позволява удоволствието да хвърли похотлив поглед, преди да се заеме с работата. Ръката му с вече перфектно оформени нокти лежи върху компютърна мишка (направена от рог на еднорог и в цвят слонова кост с рубинен бутон); с няколко ловки маневри препрограмира гледката през прозореца.

Омайно прелестни нимфи танцуват еони без почивка

Той първо проверява различните небеса под свое владение, световете на удоволствията, където богове и богини спортуват в градини и горички; разкарващи се в небесни колесници, те пътуват от забава на забава, от празник на празненство. Облечени в разкошни дрехи и украсени с гирлянди и бижута, те са опиянени от собствената си красота. Небесните музиканти свирят непрекъснато, а небесните омайно прелестни нимфи танцуват еони без почивка. Разбира се, от време на време някое от тези същества изчезва - хоп - като изгаснала лампичка на коледно дърво. Другите изглежда едва забелязват; по-внимателните може да спрат за момент и да мигнат веднъж два пъти, но скоро биват отклонени от всяка моментна меланхолия.

„О… децата ми, колко обичат да играят! Но някои не играят толкова добре, колкото биха могли…”

Още едно движение на мишката и прозорецът показва същества от царството на животните. Бягане и преследване, лов и поглъщане, чифтосване и раждане. Хванати в капани или умиращи от студ или топлина, те за кратко се появяват и изчезват.

Гледката отново се променя. Появява се царството на призраците, сенчесто и тъмно. Съществата се движат насам-натам, стенейки и ридаейки, груби и грозни уродливи същества. Много от тях са с издути кореми и малки глави, някои са като живи скелети, други пълзят жалко жалко около купища боклук.

Тогава се появяват адовете. Царства на огън и болка. Светове на неописуема жестокост и ужас. Същества, набучени на нажежени железни колове, същества, хвърляни в огнени ями и отново изваждани с куки. Същества, варени в котли или пробождани с ножове.

Устата на принца се извива в едва доловимо отвращение. Той грациозно получава чашата си с димящо кафе, докато рояк гърчещи се същества пада в яма, пълна с пламтящи въглени. Секретарката казва с божествена нацупеност: „Това е просто ужасно, скъпи Мара, не знам защо още държиш това място“.

Нали знаеш, че и раят и адът - и двете са тяхно дело

Повдига се черна вежда; “Божичко! Да речеш, че аз съм виновен! Адът и на мен не ми е любимото дъщерно дружество. Бих предпочел всички тези нещастни същества да имат разума да живеят правилно, но те си продължават по техния си зъл начин, така че какво мога да направя по въпроса? Нали знаеш, че и раят и адът - и двете са тяхно дело. Просто, да кажем, улесних нещата, като им помогнах да видят неоценимата стойност на съществуването в сетивното царство… хмм, отлично кафе, както обикновено, скъпа моя.“

„Ти си зъл… смени канала.“ Мара намръщено щрака мишката. Богинята се смее; „Ооо…човешкият свят! Толкова са забавни, глупавите малки хора.

Мара се намръщва малко по-дълбоко и изучава трепкащите образи. Тълпи бързат по платформа на метрото. Семейство, което безсмислено гледа телевизия. Младо момиче, което се продава на улицата. Войници изгарят цяло село.

Отпива замислено от кафето. “Много добре. По-голямата част от това царство също е напълно моя…”

На прозореца сега се вижда прашна селска улица, кокошки тичат наляво надясно, а тук-таме има по някое краставо куче. Преминава момче, което води бивол с въже през носа му. Някакви мъже се излежават в сянката на мангово дърво и пушат.

Но има един малък досаден… теч.

„Но има един малък досаден… теч.“ И сега зад един завой се приближава редица облечени в роби фигури, които вървят мълчаливо с наведени очи. Появяват се няколко стари жени и с благоговение поставят бучки лепкав ориз в купите на монасите.

„Много досадно! … но за щастие течът е малък. Но пък ние сме постоянно заети да се опитваме да го спрем. Не може да позволим много същества да избягат, нали? Какво ще стане с нас, ако Великата Самсара се изчерпи? Е, време е за работа. Ела тук и седни в скута ми, докато издиктувам едно съобщение до ръководителите на отдели…“

Писмо от Мара
Преамбюл

От: Негово високо превъзходителство Мара Намучи
До: Всички лидери на ескадрони
Оперативна зона: Планетата Земя, Слънчева система, човешкото царство
Относно: Настоящата ситуация и състоянието на текущите проекти
Дата: 26-ти век от текущия Буда период

Поздрави на всички мои трудолюбиви слуги!

Както всички добре знаете, нашата цялостна стратегия изглежда работи гладко както винаги. Огромното множество същества, които се скитат в нашата малка детска площадка, Великата Самсара, като цяло забравят истинската природа на опасното положение, в което се намират. Трябва да продължим непрестанните си усилия да ги поддържаме под нашата власт.

Напълно вярно е, че една, да кажем, много умна риба е избягала от нашата мрежа преди две хилядолетия и половина. Изцяло поемам отговорността за тази катастрофа. Тъй като всички вие сте изучавали историята не е необходимо да я разглеждам много подробно; не забравяйте, че дадох всичко от себе си. Дори дъщерите ми, които танцуваха за него, не го трогнаха. Дори ужасният ми вид, който понякога плаши дори самият мен, нямаше ефект. Още по-лошо, след като той беше проникнал в истинската природа на нашата малка игра, не можах да го убедя да запази тези проникновения за себе си, въпреки че си мислех, че почти съм го убедил.

Уви…, стореното е сторено и в мрежата ни има малка дупка, през която съществата продължават да се спасяват. За щастие всички индикации показват, че дупката намалява с времето. Много е трудно за нашите малки рибки да си представят, че истинското им благосъстояние е извън мрежата; всичко, което трябва да направим, е да ги отклоним от мислите за консервния завод!

Вие, моите верни ескадрилни командири, вършите чудесна работа. Нека се възползваме от случая и да прегледаме вашите отдели един по един.

Напълно заслужавате честта да бъдете моето любимо първо войнство. В повечето случаи само вашата работа е достатъчна, за да ги контролираме. Вашите пет дивизии нападат нашите жертви с всичките възможни омайвания на сетивните удоволствия. Съществата прекарват живота си, идвайки при вас. Вашите жертви идват до олтара с желание, дори с нетърпение. Но това не значи да намалите усилията си. Винаги съществува опасност те да започнат да виждат…, нека бъдем напълно откровени помежду си, калпавата същност на стоката. Ние знаем, че сетивните удоволствия са напълно неудовлетворителни и илюзорни. Въпреки цялата ни изобретателност никога не сме измислили удоволствие, което да е напълно удовлетворяващо, трайно или значително.

За щастие по-голямата част от хората не осъзнават това. Всички тези бедни глупаци изглежда си въобразяват, че само удоволствията, които са имали досега, са такива; че едва ли не някъде по някакъв начин ще намерят вълшебна дрънкулка, която ще им позволи да живеят дълго и щастливо.

Единствената ни хитрост е да им отвличаме вниманието
и да ги забавляваме

Знам, че звучи абсурдно, но повечето хора не обмислят тези неща много внимателно. Те харесват нещата, които ги карат да се чувстват добре и не обръщат внимание на последствията. Единствената ни хитрост е да им отвличаме вниманието и да ги забавляваме. Трябва да продължим да измисляме нови съблазни, тъй като старите омръзват. Въпреки че имаме няколко изпитани и истински стандарта; преди всичко секс и храна – дори и тук трябва да продължаваме да измисляме нови вариации.

Досега, армийо моя, вие се справяте чудесно със задачата! Вземете секса например, това е нашето предпочитано оръжие от около милиард години. Имайки предвид, че е една проста биологична функция той позволява много творчески възможности. Каква чудесна измама е всичко това! Всички странни и прекрасни вариации, по които те са толкова полудели, се свеждат до някакво хитро окабеляване и просто малко триене. В известен смисъл не самият секс е това, което все още ни дава работа, а всички странични неща, които вървят с него; всички очаквания и предварителни настройки, всички аксесоари и емоционален товар. За щастие има достатъчно такива неща, за да поддържат повечето от тях цял живот; а живот по живот е всичко, с което трябва да се занимаваме. Те ще продължат да се връщат за още от същото.

Напоследък, трябва да кажа, че успяваме чудесно в тази област. Технологията е голямо преимущество. Веднага щом заработиха с първите фотоапарати, те ги насочиха към голи жени и разбира се, сега имаме цветна фотография, кино и видео. Примамливите изображения се намират все по-лесно и по-лесно. Напоследък те разпространяват всички тези неща в Интернет, така че дори не е нужно да ходят някъде, за да ги намерят. (Може би трябва да си направя уеб страница… не, просто би било излишно.)

Самата технология до голяма степен е продукт на сетивни желания; съществата създават устройства, за да улеснят придобиването на чувствени удоволствия или да избегнат възникването на сетивен дискомфорт. Това движи цялата им икономика и ги държи заети през целия им кратък живот. Те искат, даже си представят, че имат нужда от кола, стерео уредба, компютър и след това по-нова кола, по-нова уредба и т.н. Трябва да ги държим в състояние на желание за всички тези устройства – колкото повече работят, толкова по-малко време ще имат за размисъл.

Ученията на нашия Велик Противник са единствената сериозна пречка пред този проект.

Ученията на нашия Велик Противник са единствената сериозна пречка пред този проект. Той им е обяснявал постоянно за опасностите, присъщи на сетивните желания. Въпреки това през вековете успяхме толкова добре да забъркаме тази истина с различни фалшиви учения, че за тях става все по-трудно и по-трудно да намерят истинската Дхамма. Сред тях има много така наречени „учители“, които са готови да прокарват нашата линия от негово име. Не просто бавно обезличаване на идеята за изоставяне на светския живот, но гордо обявяване, че „самите страсти са просветление“. Разбира се, има много риби, които харесват вкуса на тази стръв!

Ако те започнат да разсъждават или още по-лошо да практикуват отричането от светския живот и медитират, тогава не трябва да се отказваме. Тогава те се приближават опасно близо до намирането на изход от властта ни. След като открият, че истинското им щастие не се основава на нашите измами, тогава те могат да се спасят. Трябва да използваме всички средства, с които разполагаме, за да ги държим разсеяни. Дори да седят тихичко, умовете им все още лесно се разсейват за дълго време. Фантазията е страхотно нещо, особено предвид, че умът дори само с малко концентрация може мощно да визуализира и задържи обект, дори зловреден обект. Това, което не трябва да им позволяваме, е да съзерцават истинската природа на тялото. Човек би си помислил, че всяко същество дори с умерен интелект би могло да види присъщата отвратителна и нестабилна природа на тези месни машини, които влачат. В края на краищата, те трябва постоянно да мият и парфюмират тези вонящи тела, само за да издържат да бъдат един сред друг! Но те не го виждат това и не искат да го видят.

Просто трябва да ги накараме да възприемат тялото си по изключително избирателен начин, наблягайки на тези, до голяма степен, визуални особености, описвани като „красиви“. Това е достатъчно лесен трик. И не забравяйте да им прошепвате всички настоящи новости, което да им пречи да медитират над тялото. Знаете какво имам предвид, например, че медитацията върху неприятното е „отричаща живота, напрегната, потискаща“. Лесно ще ги убедите, защото това е, което искат да чуят. Ако ги накарате да си представят, че ще си получат десерта и че ще го изядат, тогава можем да спрем да се тревожим. Оставете ги да медитират колкото си щат – докато смятат, че не трябва да изоставят нещо, ние все още ги контролираме.

Мара скръства ръце зад глава и въздъхва, съчинявайки следващото писмо наум. Секретарката, усещайки прекъсване на работата, се свлича от скута му и отива до прозореца с безжичната мишка в ръка.

„Хах, Мара, сигурно Първата армия ще е достатъчна.“ Щракайки с мишката, тя шпионира всички богове и богини и се задържа за известно време на сцена с красиви същества, които лудуват в басейн с лотоси, докато лебеди се носят около тях с малки буренца с опияняващ божествен нектар около деликатните им вратове. Понякога, когато някое божество посяга за глътка, птиците се стрелват игриво сред всеобщото пръскане и веселие. „Със сигурност знаете как да организирате парти!“

Мара присвива тъмните си очи. „Благодаря ти, скъпа моя. Но дори могъщият Първи се нуждае от някаква подкрепа. Той наблюдава с усмивка как тя се уморява от къпещите се голи божества и започва да прелиства през царствата, все по-бързо и по-бързо…

„Хайде, обратно на работа…“

На моята втора армия, войнството на скуката, изпращам поздрави и честитки. Вашата роля е да действате в синхрон с първата ми армия; вие сте, така да се каже, артилерията, която омекотява отбраната на врага за пехотно нападение чрез сетивно желание. Трябва да държим съществата в състояние на неудовлетвореност от настоящата реалност. Да бъдеш отегчен е преди всичко състояние на отвращение; долавяното от сетивата не осигурява желаното удоволствие и затова съществото е раздразнено от това, което той нарича отегчителността на среда около него. Той се „отегчава“ и търси начин да поправи ситуацията с нови и вълнуващи стимули, които първата ми армия е нетърпелива да предостави. Той се губи в чувственост и отново ни е попадал в ръчичките; създавайки основата на ново раждане.

Каква измама само! Ние ги държим винаги жадни за нещо вълнуващо, нещо ново. В резултат на това те продължават да тичат във Великата Самсара като един от техните жалки домашни хамстери в колело за упражнения. Ако някога се захванат и осъзнаят колко време са се занимавали с това и как наистина няма нищо ново или свежо, което да се изживее…

Цялата им съвременна култура е бърза и бясна.

Разбира се, не можем да позволим това да се случи. Номерът е да им пречим да обръщат внимание на настоящия момент. Ако напълно присъстват тук и сега, тогава няма как да скучаят. Напоследък успяхме да насърчим определени обществени настроения, които несъмнено обезсърчават спокойствието и яснотата. Цялата им съвременна култура е бърза и бясна. Модата във всичко - от музиката до облеклото се променя бързо и всички те нямат търпение да са в крак с нея. Масата от съвременниците предпочита възбудата пред проницателността. През последният половин век, че и повече видяхме голям напредък в усилията ни да намалим обема на човешкото внимание. Телевизията помогна много, но мисля, че най-големият напредък в триумфа на скуката беше изобретяването на дистанционното управление. Сега има милиони милиони хора, чието внимание е толкова краткотрайно, че не могат да издържат половинчасов сюжет; те дори не могат да бъдат отклонени за толкова дълго от една поредица от примамливи образи. Камо ли да седят кротко сами!

Толкова добре сме се справили в този отдел, че скуката се смята за едно от големите злини в живота. Разбира се, никога не им е доскучавало, когато е трябвало да впрегнат всичките си физически сили само за да оцелеят. Но сега имаме поколение изнервени дилетанти, които не могат да понасят собствената си компания (макар че едва ли някой може да ги вини за това…)

Хората сами си създават виртуални адски царства на скуката. Можете да ги видите навсякъде в големите модерни градове – да се возят в метрото, да чакат на опашки, да седят в офиси. Отегченото летаргично изражение на лицата им, стъкленият поглед в очите им водят до ум, който би предпочел да е където и да е другаде. Жалки създания! Само ако разберат, че единственото място, където могат да бъдат, е тук и сега!

Скуката се основава на това, което на майчиния си език нашият Велик противник нарече „vibhava taṇhā“, жаждата за несъществуване. Те намират сегашното си състояние на съществуване за непоносимо, главно поради собственото си психическо състояние, и искат да го заличат. В най-чист вид това води до самоубийство и последващо низше прераждане. В по-лека форма води до дребни унищожителни действия като пиене, наркотици, сън или безсмислени забавления.

Докато ги държим в капана на тези две стратегии на чувственост и летаргия, те ще ни подвластни. Ако се доближат до истинското спасение, което разбира се е по Средата, тогава трябва да удвоим усилията си. Шепнете в ушите им. Не ги оставяйте спокойни. Постоянно им казвайте добрите стари лъжи; „Това е наистина скучно. Излезте и се насладете на живота!“

„Жадна съм, Мара, може ли да направим почивка за Сома [[ енергийна напитка ]]?“ — нацупва се секретарката. „…Всички същества се поддържат от хранителни вещества…“ Тя си налива блестяща чаша божествен нектар от кристална гарафа. “Какво е това, скъпи?” „Нищо… просто нещо, което прочетох в една книга преди много време.“ „Ти си толкова умен…“, изгуква тя, качвайки се обратно в скута му и обръщайки нова страница в бележника си.

Моя могъща и ужасна Трета армия! Поздравявам Ви! Вашите методи може да са груби в сравнение с изтънчените методи на любимата ми Първа армия, но въпреки това са мощни. Копнежите, които създавате, са дори по-първични от тези на секса. В крайна сметка, те само си въобразяват, че не могат да живеят без секс. Докато от храна и напитки те наистина се нуждаят, за да поддържат физическото си тяло.

„Ммм … вкусно“

Винаги ще си спомням, че на първо място точно вие, слугите на Глада, примамвахте в лапите ми расата, която сега се нарича „човешка“. Ех! Преди колко ли време беше това? Два-три милиарда от бързите им години? Спомням си, като да беше вчера! Великата земя беше безформена и празна, а съществата, които я обитаваха, бяха славни, излъчващи светлина и хранещи с джанийско блаженство.* Оф! Не можеше на тях много да им влияем; голяма досада! Така че накарахме моретата да създават питателна пяна и тогава някои от тях започнаха да любопитстват. Търпеливо и лукаво шептяхме в техните богоподобни уши в продължение на много хилядолетия „Ммм … вкусно“. Един по един те потапяха пръсти и деликатно ги облизваха. Един по един започнаха да поглъщат грубата физическа материя и така собствените им тела загрубяха. Постепенно, неусетно те придобиха все по-груби форми и им трябваше повече и по-груба храна. Ха-ха! Сега сме ги убедили, тези глупаци, да се редят на опашки за мазни бургери!

Разбира се, чисто физиологичният отговор на празния стомах не е нашето истинско оръжие; То всъщност е въображаемият глад - лакомията за вкусове, страстта към ароматите. Те могат да станат доста обсебени от храната и тази обсебеност може да приеме много забавни форми. Гурмѐто, който харчи сума ти пари за екзотични ястия, маниакът по здравословно хранене, който издига в култ храненето, лакомникът, който претоварва организма си с калории и анорексичката, която умира от глад с патологична суета - всички те са в състояние на заблуда, което преувеличава значението на това, което в крайна сметка е просто гориво за организма. Много важно също е, че липсва твърдост при устояването на телесните усещания. Съществата искат винаги да бъдат заситени; Никога не им позволявайте да заподозрят, че единственото нещо, което не можем да им дадем, е наситата, удовлетворението.

Въпреки това и по-грубите форми на глад, истинската нужда от храна, също обслужват целите ни. Водени от необходимостта да поддържат телата си, те извършват действия в света, работейки във ферми и фабрики, а действието е карма, а кармата прави възможно раждането в сетивната сфера. Вие знаете това много добре.

той преподаваше идеята за „Средния път“ в това блато

Нашият Велик Противник разбра опасността на Третата армия – както винаги по своя влудяващо директен начин той преподаваше идеята за „Средния път“ в това блато. Самият той опита екстремно гладуване, което често обслужва целите ни също толкова добре, колкото лакомията, но го отхвърли като метод. Неговото правило за монасите предвижда умереност в храненето и ограничена форма на пост - въздържане от храна през половината от всеки ден. Въпреки това вие, Армията на глада, сте едно от основните ми оръжия срещу монасите в опитите им да се освободят. Често можем да тормозим умовете и сънищата им с образи на вкусна храна. Винаги помнете - при безбрачните храната е техният основен отдушник за сетивни удоволствия. При монасите от ордени извън неговата доктрина, които не спазват правилата на Виная, ние често имаме голям успех в тази област, създавайки много весели Братя Тък!

Основното нещо, което трябва да запомните, е да им пречите да ядат осъзнато. Ако човек запази разума си и се храни съзнателно, съзерцавайки възникналите усещания и чувства, тогава той може да научи много. Това е много опасно за нас. За щастие това е трудно упражнение и всички знаем колко малко им харесват трудните упражнения.

Проучвайки положението в света днес, изглежда, че се справяте чудесно. Половината свят гладува, а другата половина страда от затлъстяване. И в двата случая те са обсебени от храната. Дръжте ги така и те няма да насочат мислите си към неща извън нашето царство.

Мара се върти на стола си, размишлявайки. Той оглежда добре обзаведения си офис, красивата си секретарка, собствените си добре поддържани нокти. Колко се радва, че е Мара!

До моите заети легиони от Четвърта армия: поздрави и поздравления. Тази армия има три дивизии; Дивизията на чувственото желание, Дивизята на Бъденето и Дивизята на Не-бъденето. Тъй като Първа дивизия от Четвърта армия дублира работата на Великата Първа армия, прилагам копие от бележките, които им изпратих…

Секретарката пита: „Не трябва ли да направим нещо относно това припокриване?“ “Защо? Тази организация е последната във вселената, която ще трябва да обмисли съкращаване! Така че не ме прекъсвай повече!“

съществата под нашата власт съществуват, защото искат

(Та, докъде бях стигнал? А, да…) Втората дивизия, тези, които насърчават желанието да бъдеш, има жизненоважна роля. Съществата съществуват благодарение на вашата работа. Техническите детайли на този процес са обяснени от нашия Противник в неговия Взаимозависим произход и неохотно трябва да признаем точността и яснотата на изложението. Няма нужда да навлизаме в подробности тук, онези от вас, на които им е интересно, могат да се консултират със съответната литература. Нека просто разгледаме идеята от практична гледна точка; съществата под нашата власт съществуват, защото искат.

Трябва да ви е ясно, че те по принцип въобще не разбират какво означава съществуванието; те дори в повечето случаи не осъзнават напълно това желание. Свършили сте си работата добре и коварно. Жаждата за битие обикновено се проявява в по-груба форма; втора производна, така да се каже – не като простото желание да бъдеш, а като копнеж да бъдеш това или онова нещо конкретно. Да бъдеш обичан, да си богат, да си здрав, да си президент на САЩ.

Атаката ви също трябва да бъде двупосочна. Докато е възможно, продължавайте да подхранвате вторичната проява, жаждата да бъдете това или онова, да бъдете нещо конкретно. В последно време се справяме доста добре в това отношение. Нашите възможности бяха ограничени, когато обществото беше йерархично и стабилно. През последните няколко века уж сигурните методи стават все по-малко ефективни. Сега обществото е толкова отворено, че е почти напълно хаотично. Не че тази така наречена „свобода“ им носи истинска полза; повечето от тях никога няма да станат рок звезди или президенти или някое от онези други нелепи неща, за които изглежда толкова много жадуват. И все пак за нашите цели е достатъчно добре, че го искат. Поддържай мечтите живи! Ако нещата започнат да изглеждат твърде безнадеждни, напомнете им да си купят лотариен билет.

Понякога наистина могат да ни изненадат и да постигнат нещо, обикновено можем просто да вдигнем залога. Ако някой от тях стане президент, уверете се, че иска да бъде велик президент. Независимо от това, въпреки най-добрите ни усилия, понякога те могат да се доближат до това да са удовлетворени; дори при съвсем скромни и обикновени обстоятелства. Това е много опасно. В такива случаи обмислете план Б и ги доближете до основното желание за чисто съществуване.

Не им позволявайте да мислят за смъртта

Тук нашето основно оръжие винаги е бил етернализма. Кажете им „Вие сте или можете да бъдете безсмъртни. Вашата същност ще продължи вечно.” Не им позволявайте да мислят за смъртта. Което е лесно, защото повечето от тях така или иначе не искат. Всяка версия на този възглед е подходяща за нашите цели. Не е нужно да има много смисъл, много малко от тях са готови да разсъждават над тези неща и да стигнат до логични заключения. Има няколко добри религии, които ще поднасят този успокояващ бульон и те трябва да бъдат насърчавани, но някои от другите ни проекти доведоха до нарастващ брой материалисти и скептици. Много от тях ще бъдат по-добри мишени за Третата дивизия и анихилационизма, но изненадващ брой все пак ще се придържат към някоя версия на етернализма.

Повечето от по-простите с радост ще продължават изкуствено да удължават „младостта“ с лифтинг на лицето и трансплантация на коса, но някои ще изискват още по-силно лекарство. Митът за всемогъщата наука, макар и доста глупав наистина, е много съблазнителен за тези типове. Мнозина сега вярват, че науката в крайна сметка ще удължи човешкия живот за неопределено време. Някои дори замразяват труповете си в течен азот. Помните ли древните египтяни? Карам момчетата от R&D да направят проучване за осъществимостта за започване на тази игра наново.

Но рано или късно, въпреки всичките ни усилия, много от тях ще започнат да губят жажда за съществуване. Животът в човешкото царство много често е гаден, брутален и кратък, а пожелателното мислене си има граници. Това е съвсем наред, ако се справим правилно със ситуацията; ето защо са необходими силите на Жаждата-за-не-битие от Трета дивизия.

На повърхностно ниво това може да се прояви като обикновено отвращение; желанието да нямаш дългове, или желанието да не бъдеш женен за човека, който е в леглото до тях, или желанието да не бъдеш еди кой си. Дори по-тривиалните форми все още са полезни; желанието да не бъдеш в задната част на дълга опашка или да не ти е студено и т.н., и т.н., до безкрай. Всички тези нагласи произвеждат не-удовлетворителност и това държи съществата под наша власт.

Спомнете си вашето ужасно последно оръжие! Когато отклоняването не успее да ги измами, тогава отчаянието може да ги плени. След като са вложили всичките си надежди в някаква жалка илюзия, когато тя най-накрая е пробита, е необходим само кратък тласък от нас, за да ги преместим от опасното средно положение до безнадеждност. Помните ли Хамлет? „Да бъдеш или да не бъдеш…“ обобщава нашата програма добре, каквото и да правите, не им позволявайте дори да подозират, че има и трета алтернатива.

Някои от вас бяха скептични, когато стартирах „Проект Декарт“

Очевидно не е в наша полза някой от нашите субекти да престане да съществува, но не трябва да се тревожим, самоубийците не ни убягват. Можем обаче да насърчаваме заблудата, че това е възможно. Идеологическата основа за това е възгледът за унищожението.* В исторически план това е малцинствена философска позиция, полезна само за хващане в капан на няколко интелектуалци. Въпреки това постигнахме голям успех през последните три-четиристотин години в популяризирането на тази доктрина. Някои от вас бяха скептични, когато стартирах „Проект Декарт“, но мисля, че резултатите доказаха моята далновидност. Учените сред тях, които работят с въпроси, свързани с ума и съзнанието; невролозите, когнитивните психолози и т.н. са напълно замаяни от концепцията, че Умът е емергентно свойство на мозъка. Те нямат никакво доказателство за това (как биха могли?), но го приемат абсолютно като аксиома, дотолкова, че като цяло изглежда не осъзнават, че изобщо просто предполагат нещо. Това отношение почва вече да прониква и в масите.

Анихилационизмът е в основата на много съвременни тенденции; материализъм, консуматорство, секуларизъм, наука, антиклерикализъм и т.н. Накарахме милиони да вярват, че техните тела и умове не са нищо повече от машина от плът. Това улеснява разпадането на морала. Заради материалистичният светоглед нищо не ги спира от това да правят аборти, евтаназия, самоубийство (разбира се) или дори геноцид.

Ако направят последната крачка и се „унищожат“, ами – предполагам, че е жалко, но това създава работа за екипа на долния етаж.

Секретарката преглежда бележките си:
   - Следващата армия е „леност и акедия“. Мара, какво е „акедия“?
   - Можеш да го потърсиш.
   Тя въздъхва: „Защо да се занимавам?“

Поздрави на скучните, сиви, тежки орди на мързела и акедията! (бележка: „акедия“ е стара форма на думата „аксидия“ - патологично умствено или духовно вцепенение.“ „Благодаря, скъпи!“) Надявам се, че не приемате това погрешно, а да продължавайте да работите в същия дух!

Може да изглежда, че силата на вашите орди намалява; хората работят все по-дълго и по-дълго от индустриалната революция насам, но вие и аз знаем, че истинската духовна леност е по-разпространена от когато и да било. Интересуват се само от бързо решение, от моментално спасение.

Природата е улеснила работата ни. Основният космически закон за ентропията е най-големият ни съюзник. В сферата на умствения живот това означава, че искрата на съзнанието винаги е ангажирана в борба, за да не потъне обратно в мрака на невежеството. Нека само леко да се отпуснат, едно просто и примамливо изкушение и нивото на ума неизбежно ще спадне.

Този техен Учител, този, който за съжаление се изплъзна от ръцете ми, често е възхвалявал усилията и усърдието. Този акцент е допринесъл много за подкопаването на истинската популярност на неговите учения през вековете. Май си спомням един от собствените му монаси, който заряза ордена и заяви, че учението не е добро, защото работи само ако го следваш. Трябва добре да подкрепим разумността на това мнение.

Изградили сме слоеве заблуди внимателно и методично.

Всеки от нас, ангажиран с работата в тази организация, е наясно с голямата сложност на лабиринта, който сме изградили за нашите „клиенти“. Изградили сме слоеве заблуди внимателно и методично. Не е лесна задача за светския човек да разсече тази вечна плетеница. Не е лесно в никакъв случай, но за съжаление все пак е възможно. Затова удвоете собствените си усилия и разсейте техните! С тъпо острие няма да могат да режат.

Нека прегледаме техниките, които са работили добре в миналото. Помнете, че качествата, които искаме да насърчим, са отегчение, унилост, летаргия, безделие и нехайство. Най-старият и все още много печеливш метод е сънят. Много от него; в големи, меки, удобни легла. Не е трудно да ги убедите да се обърнат на другата страна на сутринта! Нека само да лежат в леглото повече от шест часа и са наши!

Друг прекрасен инструмент е цялата фармакопея от притъпяващи и объркващи агенти, които много хора обичат да слагат в устите си, белите си дробове и вените си. Почти не можете да победите добрия стар стандартен етилов алкохол за снижаването им до подчовешко ниво. Но в наши дни имаме много по-широка гама от лесно достъпни средства за намаляване на интелигентността – както естествени, така и синтетични. По-добър живот чрез химия! Много от тях са толкова нетърпеливи да удавят разума си, че са готови дори да вдишат какви ли не токсични вторични продукти на индустриалната революция. (Е това беше страхотна идея с всякакви неочаквани ползи!)

Говорейки за технологии, не мога да не похваля високо използването на телевизията. Не изисква никаква мисъл или усилие от какъвто и да е вид и напълно затъпява мозъка с панорама от чувствено-примамливи картини. Някои от вас бяха скептични, когато започнах проекта Видеоидиот, дори говорехте за възможни нежелани образователни и културни странични ефекти, но сега, когато имаме цели поколения, закърмени с екрана, всички можем да видим, че резултатите оправдаха моя ентусиазъм, че и повече.

„Ето защо правиш големите пари, Мара!“

„Не ме прекъсвай, когато се хваля. Докъде бях стигнал?”

Но не пренебрегвайте и по-простите хитрости. Отлагането е прекрасен порок. Те могат да профукат няколко живота, ако бъдат правилно насочвани. Преяждането е ефективна мярка; пълният корем води до ленив ум. Лошата стойка, меките мебели, липсата на упражнения трябва да се насърчават.

Когато икономическите времена са добри, те са опиянени от пуст лукс

Може би най-основното от всичко е насърчаването на настройка за безнадеждност. Накарайте ги да смятат, че духовният живот е твърде труден за обикновения човек. Целта е твърде далеч, усилията са твърде плашещи. Усещането за унила сива досада е воня, която задушава духа на съвременното човечество и го държи под властта ни. Когато икономическите времена са добри, те са опиянени от пуст лукс; когато времената са лоши, те се спускат в ямата на отчаянието и се обръщат един срещу друг с дребнава злоба. В основата на всички цикли е духът на празнотата и безсмислието, който е най-големият ни принос към съвременната епоха.

На полираната махагонова врата се почуква плахо. Безшумно се отваря на смазаните панти. С наведена глава и треперещи ръце млад демон се втурва в стаята, стискайки куп документи. Той ги подава на Мара и застава треперейки пред бюрото.

С рязък жест Мара грабва листата и ги почва да ги прелиства. В очите му се появява ужасен пламък.

„Ти нещастен червей! Наричаш това отчет на положението!“ Той хвърля документите към младшия чиновник, който, парализиран от страх, не успява да ги хване, оставяйки ги да се разпръснат по пода.

„ВДИГНИ ГИ И СЕ ПРЪЖДОСВАЙ ОТТУК ПО ДЯВОЛИТЕ!!!!“ Ужасният глас на Мара гърми като гръмотевична буря. Демонът скимти, докато трескаво събира документите и след това се изстрелва от стаята. Секретарката е шокирана. — Мара, ти си ужасен. Той спокойно отпива от кафето си. “Когато поискам, скъпа моя, когато поискам.”

Моя шеста армия, вие имате специално място в задачата да държите съществата в състояние на робство. Вие отслабвате съществата, които атакувате и ги правите уязвими на моята страшна страна. Предпочитам да очаровам и радвам, но няма да търпя съпротива и малцината, които не успяват да бъдат съблазнени, трябва да бъдат тероризирани, за да се подчинят!

Физическата страхливост е полезна по свой начин, но духовният и морален вид страхливост са е най-подходящи за нашите цели. Съществата трябва да бъдат увещавани да се вкопчават в чувството за сигурност. Това е номерът, който трябва да играем. Разбира се, и вие и аз знаем, че в моето царство няма сигурност. Всички същества са подвластни на ужасната действителност на раждане, болести, старост и смърт. Техните стоки и вещи, техните отношения, приятели и другари са временни като плява по вятъра. Както и да е. Мечтата за сигурност може да е безнадеждна, но е мощна. Съществата навсякъде се страхуват да рискуват това, което имат и могат да бъдат сведени до духовна слабост от този страх.

страхливецът умира много пъти, а смелият - веднъж

Често ги насърчавайте да не поемат рискове. Ако рискуват, могат да израстнат, а ако израстват, може да се пробудят. Научете ги да се вкопчват в крехкия сал на живота си, докато не бъде изтласкан до ръба на водопада. Те могат да бъдат държани в това състояние на страх в продължение на безброй цикли на раждане и смърт. Една тяхна народна мъдрост гласи, че страхливецът умира много пъти, а смелият - веднъж. Малцина наистина осъзнават по-дълбоката истина, скрита в тази банална поговорка.

Можем да използваме това малодушие, за да им попречим да се изправят пред действителността на съществуването. Дори да се мисли за това е твърде страшно. Идеята да я изследвате по методичен начин, като например при медитативно уединение, е просто непоносима. Ако стигнат до до там, че да седнат да медитират, ще им трябва смелост, за да повдигнат най-накрая завесата. Ако успеят да преодолеят дребните тревоги на житейските си драми, ще се сблъскат с истинските първични страхове. Необходима е голяма смелост, за да се гмурнем в Празнотата и ние можем да подкопаем точно това.

В крайна сметка това е златният век на малодушието. Никой не иска да рискува. Това се проявява като редица симптоми. Тъй като техният брой нараства и натискът върху земните ресурси нараства, тези, които имат щедра част от ресурсите, стават злобни и се страхуват от тези, които нямат нищо. Тяхната култура е основана на възхитителни лъжи, измислени от нас, а грозната действителност е скрита. Болните и старите са скрити от погледа, а мъртвите никога не се виждат. Застрахователните компании тлъстеят от напразните опити на хората да предотвратят непредотвратимото.

Карайте ги да се страхуват да напуснат жалките коловози на малкия си живот. Карайте ги да се страхуват да мислят, да обичат, да дават, да предизвикват неизвестното. Ако съберат смелост да го поставят под въпрос, това е началото на края.

Можем да ги насърчим да превърнат страхливостта си в добродетел. Наречете го благоразумие. Наречете го отговорност. „Да бъдем разумни. Защо да си търсим белята? Да оставим това, което си е достатъчно добре, така както си е.“ Те ще стават всяка сутрин, ще си слагат шапките и ще се качват на метрото до скучната си работа и ще планират внимателно пенсионирането си. Дотогава ще бъдат толкова смазани, че лесно и необмислено ще се плъзгат през останалата част от пътя до гроба.

трябва да следим, са тези, които имат останала малко смелост

Това, което трябва да следим, са тези, които имат останала малко смелост; те могат да започнат да мислят да отидат на поклонение или още по-лошо, в манастир. Шепнете за опасностите. „Защо да зарежете работата си в тези трудни икономически времена? Бъдете разумни, дръжте се, само още двадесет години до пенсията!“

Мара спира работата си и се отправя замислено към прозореца със скръстени зад гърба ръце. Той поглежда изображение на огромен град. Стените на сградите образуват гигантски извити пещери, на нивото на улицата са покрити със зловещи плакати и крещящи неонови лозунги. Шумът и димът изпълват въздуха. Измъчени фигури се шляят безцелно насам-натам из лабиринта като безумни мравки.

„Мара, това на земята ли е или в някой от мрачните ти адове?“ „Което и да хванеш - все е същото.“

Ролята на седмата ми е да сковава от съмнение. Трябва да работите в тясно сътрудничество с моите Сили на страха; с вашите обединени атаки можем да държим съществата в окаяното състояние на елен, хипнотизиран от насрещните фарове.

Това е поколение от съмняващи се. Докато по едно време средствата ви бяха ограничени и използвахме повече противоположния порок, лековерието, сега има цели маси от хора без никакви стабилни вярвания. Старото усещане за сигурност в религията, обществото, политиката и дори новодошлата наука бяха отхвърлени. Те се радват на това, което наричат своята „свобода“ и не могат да напреднат в никоя посока. Ако ги поддържаме в това състояние на объркване, те никога не могат да избягат от хватката ни.

Съмнението може да се сравни със скитане в пустинята без карта или водач

Съмнението може да се сравни със скитане в пустинята без карта или водач. Това сравнение е много подходящо, въпреки че ми е неприятно да го призная, имайки предвид източника. Когато съществата нямат вяра, няма основа за морал и ще изпаднат във всякакви сладки и отвратителни пороци. Можем да видим това в наши дни, които в това отношение много приличат на късната античност, период, който много ми хареса. През имперския римски период старата религия е била открито осмивана, добродетелта е смятана за слабост и единствената цел в живота е егоистичното преследване на лично удовлетворение. Наистина, страхотно парти. Вярно, унищожаването на същества беше ужасяващо, но това беше жертва, която бях готов да направя.

Днес отново ги накарахме да повярват, че необмисленият скептицизъм е умен и шик. Струва си да се повтори, че неизбежният резултат от това е разрушаването на морала. Когато съществата не разбират, че действията имат последствия, с други думи, когато не вярват в Закона на Кармата, тогава те няма да ограничават апетитите си (които другите ми отдели така възхитително разпалват!). Наистина полезната подробност, от наша гледна точка, е, че тяхното глупаво неверие няма никакъв ефект върху оперативната ефективност на този закон. (Но не им позволявайте да узнаят това!) Те ще продължат щастливо със своите развратни действия и насилие и след смъртта си ще продължат да служат на нас, макар и в малко по-неблаготворно качество.

Друг резултат от широко разпространения скептицизъм на тази епоха е, че ако започнат да поставят под въпрос фактите за своето съществуване, както за съжаление много от тях правят, те няма да могат да намерят ефективен изход или да се придържат към него, ако се натъкнат на такъв. Във всички скептични епохи виждаме разпространение на секти и култове. Горкият нещастник, който търси изход от лабиринта, ще се препъва от свещеник през гуру към екстрасенс и обратно, без изобщо да проучи някой от тези пътища достатъчно дълго, за да придобие истинска представа за затрудненото си положение. Мнозина ще изоставят цялото начинание като безнадеждна измама и ще се погубят в сетивни удоволствия, които поне предлагат моментно отклонение от мрачните факти.

Истинската рационалност е много опасна за нашите интереси

Насърчавайте в тях тази цинична и разпусната нагласа. Научете ги да се присмиват на древната мъдрост и да разчитат на новите и модерни мимолетни хрумвания. Особено лесно е да се подкопае всяко учение, което ограничава тяхната алчност или похот. Съмнението, което ги държи изгубени, те наричат рационалност, но не правете същата грешка, която те правят. Истинската рационалност е много опасна за нашите интереси. Едно наистина критично изследване на феномените на съществуването е точно методът, чрез който малцина досадници пронизват нашата мрежа от измама. Уверете се, че тяхната „критична мисъл“ се ръководи от желание; не им позволявайте да задават истинските въпроси.

Ако се управляват правилно, те могат да проявяват супер забавни противоречия. Хем се присмиват на религията, хем безусловно вярват в ежедневния хороскоп. Преструват се, че кармата е суеверие, въпреки че избягват да стъпват върху пукнатини в тротоара. Когато искат да оправдаят абортите, тогава човешкият организъм е просто маса от клетки и електрически импулси, но когато искат числата от тотото, те ще се консултират с някой, който призовава духове и ще се свързват с гладните призраци. Въпреки че се гордеят със своята съвременна рационалност, повечето от тях са доста смешни в своите суеверия.

Учените често са най-зле от всички; те са доста догматично привързани към материалистическата заблуда дори при наличието на доказателства за противното. (Въпреки че трябва да призная, че напоследък имаме известни трудности с физиците – започвам да подозирам изтичане на информация…)

Да обобщим; карайте ги да гадаят!

Да обобщим; карайте ги да гадаят! Обърквайте ги с множество възможности и ги оставете да се скитат из живота безцелно. Наречете „морала“ - регламентиране и „ограничаването“ - репресия. Хвалете плиткото присмехулно отношение като проницателна интелигентност. Омаловажавайте вечните истини и възхвалявайте само модерните. Нека бъдат арогантни всезнайковци. Докато започнат да разчистват бъркотията, ще бъде твърде късно и ще ги накараме да се повозят отново на въртележката.

Докато Мара прави пауза, за да прегледа някои данни на настолния си монитор, на вратата на офиса се почуква тихо и друга млада пленителна богиня влиза с поднос, пълен със сладкиши. “Време за хапване!”

Докато Мара я гледа с благодарност, очите на секретарката се присвиват. Тя щрака с пръсти, докато по-младата богиня си тръгва, като прави така, че да ѝ пораснат чифт магарешки уши. Мара повдига елегантна вежда. “Скъпа моя! Шокиран съм и съм потресен.” “Мразя кучката.”, изсъсква тя. “Мммм. Хапни си едно от тези деликатеси, те са буквално божествени!“

Моята Осма армия е негативният образ на Първата. Ваше задължение е да се погрижите съществата да попаднат в клопката на умствените навици на отвращение, зложелателство, гняв, омраза и злоба. Теорията е елементарна в нашия занаят, но нека я прегледаме накратко. Всеки път, когато едно същество прави контакт със сетивен обект, тоест във всеки съзнателен момент, тогава възниква свързано с това чувство. Чувството може да бъде такова на удоволствие или неудоволствие или толкова фино, че на практика е неутрално. Тези чувства са изключително рудиментарно ниво на умствения живот и в по-голямата си част са напълно естествени и автоматични. Най-простите същества не биха могли да съществуват без да обичат вкусната храна и да не харесват вредните условия. Тези основни чувства не сме ги създали ние; можем обаче да ги използваме, за да примамим същества към следващата стъпка.

Що се отнася до чуствата на щастие, с тази работа е по-добре да се занимаят способните служители на Първа армия. Вашата работа е да развиете мисловно разрастване около нещастните чувства. Ако въпросното същество не осъзнава съзнателно собствените си умствени процеси (а малко на брой хора са дори минимално осъзнати), тогава можем превърнем това просто неприятно чувство в цял комплекс от неприязън и негодувание. Само по себе си суровото чувство е моментно нещо с малко значение, но само колко хубаво можем да се забавляваме с него.

Разбира се, вярно е, че развивайки тези негативни разраствания, съществата добавят напълно ненужно страдание към каквито и неизбежни физически неприятности, които изпитват. Това е техен проблем, не наш. Ние просто си вършим работата.

Един от най-забавните е „справедливият” гняв

Едно същество, което е погълнато от нещастие или гняв, не може да вижда нещата ясно. Не могат да видят истинското си положение и не могат да започнат да търсят изход от него. Има много трикове, с които можем да ги насърчим в заблудите им. Един от най-забавните е „справедливият” гняв. Подхранвайте негативното мисловно разрастване, като го оправдавате. „Той ме нарани, той ме ограби, той ме повали на земята и ме преби!” Това има допълнителен ефект в изграждането на образа на егото. Напоследък постигнахме отличен напредък в тази област, тяхната популярна психология сега възхвалява „вдъхващия сила и увереност“ аспект на такъв гняв. Нека си остане наша малка тайна кой точно се изпълва с увереност от този метод.

Сроден на този синдром е насърчаването на чувството за жертва. „Горкият аз“ е чудесен начин за утвърждаване на понятието „аз“. Всички видове недоброжелателност работят, като карат съществото да разбира вселената по отношение на собствената си произволна позиция на егото. Те не могат да започнат да виждат ясно, докато действат на базата на такова предположение.

Разполагаме с широк спектър от емоции, с които да работим. Например много лекото и временно трептене на неприязън към шофьора пред вас на пътя, който се бави твърде дълго, за да направи ляв завой. Или тлеещо негодувание към нетактичния шеф в работата. Има я и горчивата етническа омраза, която може да разпали цели нации. Всички тези неща са полезни за нашата работа. Всички те са проявления на едно и също нещо.

Те дори могат да бъдат накарани да изпитват неприязън към неодушевени предмети, особено към собствените си творения. Нищо не е по-забавно от това да видиш как човек изпада в яростен гняв, насочен към някоя неизправна машина. Безсмислието на това въобще не ги възпира.

Упоритостта е твърдоглавият отказ да се промениш. Това е тенденция, по която много от тях трябва да продължават да трошат пари, така да се каже. След като веднъж са вложили известна емоционална енергия в една обида, изглежда поражение да я оставят да си отиде. Донякъде като да признаят колко глупави са били през цялото време, а това никога няма да стане.

Това е емоцията на всеобщото доброжелателство

Позицията ни в тази област е доста ясна. С размножаването си по лицето на Земята те се блъскат един в друг все повече и повече и си лазят по нервите. Въпреки това трябва да сме нащрек за единствената надеждна противоотрова на недоброжелателството. Това е емоцията на всеобщото доброжелателство. Изтръпвате от тази дума, слуги мои, но аз трябва да я назова. В стария палийски език тя е „метта“, а гърците я наричат „агапе“. Това е единствената сила, на която не можем да устоим. Затова я спирайте, преди да се е развила. Дискредитирайте я като слабост. Това става лесно, тъй като състраданието губи позиции сред хората. Стана съвсем немодерно да се съжаляват бедните например. Почти не знаят, че се изисква истинска смелост на духа, за да се практикува всеобща добронамереност. За наш късмет малцина от тях притежават необходимата смелост.

Ако някой от тях започне да се занимава с мисловна култура, например да медитира, тогава е време да удвоим усилията си, защото имаме такъв, който може да се измъкне. Засягал съм този въпрос в бележките си към някои от другите армии, но във вашата специалност имате много възможности да нападате медитиращия. Нападайте го чрез тялото. Усилието да останат неподвижни неизбежно ще причини известно неудобство на сгърчените малки просяци. Нужно е само леко подтикване от наша страна, за да превърнем това в раздразнение или самосъжаление. Нюансите са безкрайни; може да им отнеме много дълго време, за да осъзнаят, че докато телесният аспект на болката е неизбежен, психическото самоизмъчване е напълно излишно. Можем също така да насърчим негодуванието срещу учителя, практиката, храната, времето и множество други външни фактори. Те могат да тънат в тези дребни страдания с часове. Да не позволяваме на нито един от тях да се измъкне!

Секретарката отново се заиграва с дистанционното управление и на панорамния прозорец се появява тъмнокос красив певец, който вие на микрофона, докато танцува отпуснато. Почти истеричният рев на тълпата се чува ясно зад прочувствената песен.

„Ооооо! Обожавам Елвис!“

Мара взема мишката и кликва леко. Известният изпълнител е показан няколко години по-късно, подпухнал и блед, треперещ бърка в чекмеджето на нощното шкафче, търсейки сред разхвърляните боклуци своите приспивателни.

От рационална гледна точка е трудно да се разбере защо хората жадуват за слава. Изглежда, че тя унищожава мнозина от най-надарените сред тях. Патологичното раздуване на илюзията на егото не може да бъде понесено от смъртната обвивка. И все пак те жадуват за него. Разумните хора могат да кажат, че „мъдрият не търси известност“, но този техен съвет е заглушен от тълпата, която пее “не може да усетите истинска тръпка докато не сте на корицата на Rolling Stone…” (бел. прев. това е препратка към известната песен „На корицата на списание Rolling Stone“, в която се пее …we take all kinds of pills that give us all kind of thrills but the thrill we’ve never known, is the thrill that’ll getcha when you get your picture on the cover of the Rollin’ Stone” т.е. олицетворява копнежа по славата, да бъде човек известен, да бъде на корицата на известни списания, защото според песента тръпката от това да бъдеш известен е по-голяма и истинска дори от тръпката, която им дават всякакъв вид „хапчета“).

Трябва да сме наясно с психологическата основа на този синдром. Илюзията на егото е много скъпа за тях. Въпреки това, тъй като в действителност тя е просто фантазъм, всъщност е доста трудна за поддържане и обикновено изисква огромен разход на енергия. Енергия, която, излишно е да казвам, не е на разположение за нищо полезно. Ако това несъществено его може да бъде напомпано с външни източници на енергия, като обожанието на тълпата, тогава то може да бъде усетено като чиста печалба. Разбира се, всичко това си остава илюзорно и много опасно за индивида, но е много опияняващо.

До неотдавна ресурсите ни в този отдел бяха доста ограничени. В древността славата обикновено е означавала да бъдеш добре познат сред жителите на собствения си град-държава, макар че сме успявали да се справим малко по-добре с появяващите се от време на време императори и други. Сега обаче залогът е много по-висок. С изобретяването на технологията за предаване на изображения от едно място на друго стана възможно чертите на един човек да бъдат разпознаваеми в световен мащаб.

мощен култ към знаменитостите

Заедно с технологичните възможности се появи и мощен култ към знаменитостите. Масите се стремят да подобрят тъжното си съществуване, като живеят чрез своите идоли. Това е една чудесна система за взаимно самоунищожение. Повечето пристрастени към телевизията хора успяват да избягат от реалния си живот, като вместо това остават в капана на едно ерзац астрално съществуване. Безполезно и жалко, но подходящо за нашите цели. И не след дълго те стигат до положение да нападат и разкостват нещата, които преди са обожавали. Печелим и в двата случая.

Разбира се, това ниво на слава е задължително ограничено за малцина. Но все още имаме и по-стария древен тип слава, който може да примами много повече хора. Това е желанието, което може да се раздуе до степен на мания – да бъдеш известен и уважаван в собствената си дребна сфера. Това е прост начин за разпалване на огъня на егото. Докато се грижат за репутацията си на работното място, сред приятелите и съдружниците си, те все още са в капана на представата за себе си като за реални същества. Когато Иван чуе, че всички казват „Иван е най-добрият механик на дизелови двигатели в завода“, тогава Иван се уверява в реалността на понятието „Иван, механикът на дизелови двигатели“. Това работи също толкова добре, и ако всички казват: „Иван е най-некадърният механик, който някога сме виждали“.

Обикновено те определят себе си според начина, по който ги виждат другите. Това е „личността“, публичната маска. Обсебени от това да се представят добре, те в крайна сметка могат да се заблудят и да загубят представа кои са в действителност. Докато гледат навън, те не са вътре в себе си, а посоката навън е нашата територия.

Освен това, похвалите и порицанията са още един мощен източник на удоволствие и болка. Нека да повторя, че това са морковът и тоягата, с които караме магаретата да вървят по градинската пътека. Почти няма значение, че предметите тук са толкова преходни. Стремежът към признание е мощен източник на жажда и стимулира процеса на „бъдене“ толкова добре, колкото и по-„съществените“ награди.

Похвалата и порицанието се наричат светски ветрове. Те са сред най-полезните ни трикове. Фактът, че са напълно лишени от съдържание, е забавен за нас, но непонятен за тях. Поддържайте тези ветрове в порив, те могат да въртят съществата в кръговрата на самсара дълго, дълго време!

Мара се обляга на стола си с ръце зад главата. „Понякога сам се изненадвам от себе си. Имам предвид, къде щеше да бъде тази организация без мен? Ако не бях толкова скромен, щях да съм почти съвършен!“

„Винаги съм си мислела така, Мара. И тези твои армии са наистина смъртоносни!“ „Какво!? Тези некадърни тъпаци! Ако не се правех на медицинска сестра над тях постоянно, щяха да развалят нещата из цялата вселена! В днешно време е толкова трудно да получиш прилична помощ! Но както и да е…”

Поздрави на моята смела и силна Десета! Задачата ви е изключително важна, но за наше щастие е и лесна. Като цяло хората имат най-неразумната нагласа да се вземат много насериозно. Изглежда, че те са напълно неспособни да се откъснат мислено от перспективата на егото. Един от начините да засилим тази първична когнитивна илюзия е да насърчаваме нагласата за самовъзхвала. Позволете им да мислят за себе си като за наистина прекрасни и праведни; изпълнете ги с гордост. Това е задачата на първата дивизия на Десетата армия.

То е шедьовър на заблудата

Самохвалството подхранва всички замърсявания. То е шедьовър на заблудата; те се оглеждат в огледалото с розови очила. Стават съвсем неспособни да видят собствените си недостатъци и се възмущават, когато им бъдат посочени. Самохвалството, разбира се, също подхранва привързаността и сетивността; в края на краищата, нима някой толкова прекрасен като мен не заслужава малко забавление? То разпалва и гнева, яростния гняв на самодоволните, които знаят, че техните възгледи и мнения са правилни, а всички останали са идиоти. Толкова е забавно да наблюдаваш сблъсъка на две човешки егота.

Силите на Десетата имат особена роля в онези трудни случаи, когато индивидът показва признаци на духовен напредък. Ако те започнат да се освобождават от по-грубите примки на другите ми армии, ние често можем да използваме собствените им успехи срещу тях, като насърчаваме духовната им гордост и високомерие. Шепнете им в ухото какви прекрасни духовни същества са; “вижте ме, великият свят човек!”. Това е капан, в който са уловени много риби.

Не се притеснявайте прекалено за точността на грандиозните им мнения; те са способни на най-нелепи самозаблуди по отношение на собствените си заслуги. В крайна сметка много малко от тях развиват способност да се вгледат навътре, а още по-малко са наистина способни на самокритика.

Трябва обаче да сте наясно, че сред тях ще има и много хора със силно негативна представа за себе си. Ако се отработва правилно, това не би трябвало да е проблем. Отрицателна или положителна, представата за себе си е представа за себе си и това е основната възприемателна халюцинация за собствена гледна точка, която ги държи в робство. И положителният и отрицателният вариант отговарят доста добре на нашите цели. Ако не можете да ги убедите, че са прекрасни, тогава ги насърчавайте да се самобичуват за това, че са такива неудачници. Не забравяйте, че има три вида самомнение: “Аз съм по-добър от теб, аз съм по-лош от теб и аз съм равен на теб”. Всяко едно от тях все още е самомнение и засилва дуалността.

възхода на материализма

Всъщност има признаци, че в съвременната култура негативната форма е станала преобладаваща. Голяма част от хората не се харесват много. (Не че мога да ги виня….) Това е сложно явление, но в крайна сметка се корени във възхода на материализма. Когато човек отрича основното духовно ниво на съществуване, тогава животът му става доста празен. Не ги оставяйте да се досещат, че проблемът е в това; вместо това ги насърчавайте да приемат нагласата, че като личности са непълноценни. Постмодерната среда е доста обещаваща за тази тенденция. От индустриалната революция насам те се стремят да създадат материалистичен рай с помощта на своите машини, а сега собствените им изобретения правят милиони от тях излишни.

Втората дивизия на Десетата армия има за задача да насърчава очернянето на другите; това е допълнение към самовъзхвалата. Много са съществата, които ще се стремят да възхвалят себе си, като унижават другите. На тях не им пука, че това са нелогични действия; нищо, че винаги влошават нещата - те все пак го правят. Далеч по-лесно е да критикуваш чуждите недостатъци, отколкото да работиш върху собствените си. Разполагате с много оръжия и тактики: ругатни, клюки, да съдиш другите и т.н. Вие сте основното средство за разпалване на зложелателство и конфликти.

Често се отбелязва, че недостатъците, които хората са най-склонни да критикуват, са точно тези, които те самите имат. Наистина е доста забавно да наблюдаваш това нещо, но те почти никога не го виждат, когато са попаднали в тази клопка. Всички форми на очерняне на другите се основават на заблудата за собствена правота.

Сплетните са популярна форма на този порок. Всички обичат скандалите и няма значение дали са истина, стига да са пикантни! Колко праведни се чувстват, когато се надсмиват над чуждите прегрешения! Това е дребен порок, който може да се разпали навсякъде, където се събират хора - в училище, на работа, в клубове, в семейството и т.н. От дългогодишен опит сме установили, че това е мощно покваряващо средство за манастири и други духовни общности.

още по-разрушителна е формата, наречена предразсъдък

Но не забравяйте и по-лошите форми на критика. Злобните лични нападки могат да съсипят живота на човек. Но още по-разрушителна е формата, наречена предразсъдък, при която враждебността се основава на нелични критерии като например езика или цвета на кожата. Колкото и абсурдно да звучи за едно разумно същество, хората могат да се разгорещят от тези глупости до такава степен, че цели нации да бъдат потопени в хаоса на войната. Войната, разбира се, е дейност, която трябва да се поощрява, тъй като тя е голям поглъщач на всички духовни ценности.

По-фин и по-дълбок от всички други вреди, които причинява обаче, е фундаменталният факт, че докато човек търси грешки навън, той не търси вътре в себе си. А това е единственото нещо, което никога не трябва да им позволяваме.

Заключение

„Подпиши го - Мара, Господарят на Раждането и Смъртта, Човекоядецът и Въртящият колелото и т.н., и т.н., и т.н. и изпрати по един екземпляр на всеки армейски началник и един на адвоката ми.“

Секретарката си тръгва с кикот и намигване. Мара приключва работния ден, като бързо оглежда обширната си империя. Гледа екрана и сканира космоса, наблюдавайки съществата, които се раждат и умират. Той вижда, че моралните умират и се появяват отново в рая; неморалните падат в ада. Времето на съществата в ада и рая свършва и те се появяват отново на земята… в безплодни кръгове те се въртят ли въртят, брулени от ветровете на желанията; ветрове, раздухвани от усилията на Мара през вековете.

„Съществото не е намерено“

Но там, на екрана - в малка бамбукова колибка - една стара жена лежи на смъртен одър. Облечена е в роба, а главата ѝ е обръсната. С тихо достойнство тя изпъва крехкото си тяло върху тънката плетена рогозка, легнала на дясната си страна. Мара гледа с отвращение - знае и се страхува от това, което предстои, но не може да отвърне поглед, то е толкова болезнено и натрапчиво, като да докосваш с език развален зъб. Монахинята тихо и мирно издъхва и екранът започва да премига; автоматичният софтуер претърсва бързо всички сфери на съществуването и се връща с ужасяващото съобщение за грешка: „Съществото не е намерено“.

„Уф! За щастие не губим много по този начин.“ Мара не си позволява да се чуди твърде дълго за местонахождението на старата монахиня - идеята е леко обезпокоителна. Продължава да преглежда многото случаи, с които може да се справи и които остават в рамките на неговата юрисдикция. Въртят ли се, ли въртят; нагоре-надолу по голямото виенско колело.

И така, Мара работи усърдно от хилядолетия - но в същото време е твърде впримчен в собствената си мрежа… докато се отпуска, след като е свършил задачите си за деня, той изважда гребен от джоба на жилетката си. Елегантният бог-демон разресва лъскавата си черна коса до блясък - суетата, разбира се, е един от пороците му. След няколко минути той поглежда гребена от платина и тигрови кости и очите му се свиват, дъхът му спира и усеща гадене в дъното на стомаха си.

Сред черните има един бял косъм…

За автора

Автор на „Писма от Мара“ е Аджан Пуннадхаммо (Ajahn Puṇṇadhammo), игумен на манастира Arrow River в Канада и будистки монах от „Тайландската горска традиция“. Става монах през 1991 година в манастира Уат Па Наначат в Тайланд, след като още от 1970 изучава будизма, а 10 години преди да се помонаши е светски ученик в същия манастир.

Известен е със задълбоченото си изследване на будистката космология, която впоследствие описва в книгата си „Будисткият космос“, издадена през 2018 год.